Успях да спя сама, на тъмно и без хапче. Не съм се стряскала цяла нощ, спах добре. Научих се да буда по-умерена и търпелива към чуждата тъга, както и малко да показвам своята. Научих и, че дупката накрая е за един, не за 11 и че живота е за живите. Научих и да отдавам нужната почит спрямо нечия памет. Дано почива в мир и дано нашите души успеят да преодолеят болката някак. Научих също и, че валериана не ми помага, повдига ми се от него.
Преебах си анатомията, а латинския ми още няма резултати. Иначе по другите предмети, които са минали, имам що-годе добри оценки.
Трябва да се науча да не се стряскам когато шишетата в кухнята изпукат, зящото е топло и се разширяват.