
Първоначално написано от
fUcKsMiLe
Най-тъжно ми е, когато човек близък до мен се е затворил в себе си и не иска да говори с мен. Близки сме, даже повече от това, той е най-ужасния, най-големия, най-добрия ми приятел и най-прекрасното нещо, което ми се случи напоследък.. Но нещо се променя, дали е заради мен.. или заради нещо друго - не знам. А искам.. искам да съм до него, да му помогна да премине през този период, но реших да го оставя, да не досаждам.. не сме се виждали от известно време. Страшно свикнах да съм с него постоянно, липсва ми.. А последния път - 1 час мълчание, никога не се е случвало.