Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
Много добре се чувствам в болницата - стъпвам по-смело в отделението, питам, разпитвам, на визитация се промъквам преди кинези терапевтите да гледам какво става... Въобще чувствам се като вкъщи. Странно ми е, че толкова бързо свикнах и кроя планове за след като завърша и съм все по-объркана какво и къде искам, щот искам навсякъде. :д Навсякъде е мега интересно. И ми казаха, че ще присъствам на операции чаааааак трети курс... Тва не е ли гавра с труп?! Инжекции и абокати - втори семестър; аутопсия на т.н. „идеален“ труп - към края на първи семестър сигурно и при добри резултати; операции - трети; спешно - втори/трети курс, не знам и аз кога; хематология/кръвен център - не знам и аз кога... Дори не са ми показвали още органи във формалин, видях само 7 месечен ембрион и зала за аутопсия. Държат ме на въжета просто. Да уча за нозокомиални инфекции и разни документации... Скуууууууууукаааааааааааа ...
Освен тва забелязах, че като кажа на познати, че се обучавам за бъдещ медик, всички са адски мили и добрички. Явно е от страх, че ще ми паднат в ръчичките и мога да си отмъстя. :ддддд
избора ти да следваш медицина е добър,само че пътя е дълъг и трънлив дано си въоръжена с търпение