Очаквах нещо по-различно от това, което се случи днес.

Казах ли, че мразя жени-шофьори? Ако някой някъде е живял със същата абсурдна мисъл като мен, че ако поне караш бавничко и не си натрапчиво неграмотен на пътя, обикновено ще избягваш инцидентите на пътя, то днес се убедих с очите си, че жестоко съм грешала. Една... мисирка (за да не кажа фльорца) съвсем преднамерено ми се натресе у калника само защото се опитвах истимаро да си вляза в движението. А беше и по-рано от пика на трафика за сутринта. Та, гледам я, че се тутка, говори по телефона и се червосва докато кара, пускам мигача и нежно потеглям с надеждата да се мушна в колоната за светофара, при което какчето хвърли червилото (телефонът никога - това е кощунствено!!!) и с една ръка храбро взе да ме следва по плътно, калник до калник. Заклещена от едната страна от спряла кола, а от другата от напористата кака, решавам, понеже съм около милиард пъти по-бързоманеврена и чевръста, да се пускам в джаза, 'щото няма как да спра движението на централен булевард на този етап за да и осигуря предимството, което е изтървала, заета да се червосва. При което, почти съм я заобиколила, моля ви се, тя се напъва и със засилка ми оставя малка (за нейно щастие) сребриста черта на калника. А на всичко отгоре спира движението на булеварда за да ми плюе злоба през затворените джамове. Разбира се, малкото нормални хора наоколо взеха да се поизнервят от задръстването, което създаде и настана едно свирене и псувни... Яд ме е, че в такива моменти абсолютно първосигнално напускам суматохата бързо. Тря'аше да си спретнем един ръкопашен бой на булеварда, поне сеира да стане пълен. Мама каза, че добре е станало, че не се е стигнало до саморазправа. Всичките и габарити бяха изпотрошени, вероятно не схваща концепцията за безпроблемно пътуване. Сега не знам кое тря'а да ме притеснява повече. Зимните маршрути по балкана или градското в работно време.

И банки, тях колко ги мразя.... Една идея по-малко от жените шофьори, ама и то не е малко, право да си кажа. Как може в едната банка да ми отворят сметка, за която ми искаха едва ли не и отпечатъци от кътните зъби за 7 минути, а в другата, самата процедура по получаването, без чакането, трая около 45?!И после директорите 'що винаги били такива злоби. 'Ма аз ако съм, ще ги бия бе! Бавни, мудни хора...

Очаквах малко повече ентусиазъм. Ся напоследък като нямам личен живот и някакси очаквам малко повече въодушевление от околните, че поне професионално гледам да ми вървят нещата. А то! Ако изобщо уловя някой да ме слуша, само злобичка насреща и нищо друго. Сигурно и аз не съм права. Кат' си насмогна на текущите задължения, може и пак да се опитам да имам личен живот. Някога. Може би. Вероятно.

Имам да уча, а ме мързи. Май пак ще го оставя за утре. Искам да се гушкам на топличко. Без вино, може и без секс даже, просто да се погушкам леко така. Макар че и едно кораво няма да ми дойде зле, ама то е насрочено за по-нататъка.