ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34

[paradosou]

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.


Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.


А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата, във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.



Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

[ДОТА]

Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

Вероятно към кръчмата са тръгнали.
Ти да не би да си жадна ?