ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34

[tori]

Успях да спя сама, на тъмно и без хапче. Не съм се стряскала цяла нощ, спах добре. Научих се да буда по-умерена и търпелива към чуждата тъга, както и малко да показвам своята. Научих и, че дупката накрая е за един, не за 11 и че живота е за живите. Научих и да отдавам нужната почит спрямо нечия памет. Дано почива в мир и дано нашите души успеят да преодолеят болката някак. Научих също и, че валериана не ми помага, повдига ми се от него.
Преебах си анатомията, а латинския ми още няма резултати. Иначе по другите предмети, които са минали, имам що-годе добри оценки.
Трябва да се науча да не се стряскам когато шишетата в кухнята изпукат, зящото е топло и се разширяват.

[tori]

а латинския ми още няма резултати.

Ха! Скъсала съм им малко гащите - 5 имам! РАЗ-ГЕ-ЛЕ!

Иначе цяла вечер говорим за нея и ми е едно топло на душата... Няколко дни менюто е съставено само от това, което обичаше тя да яде, ей сега храних снимката с баница и ѝ показвах с ръце колко имам. Мисля, че съм успяла да я направя много щастлива там, където се намира в момента. Мисля, че говори с останалите си познати и казва как най-голямата ѝ внучка е изкарала 5 на изпита по латински. И, малко нескромно, но мисля, че се гордее с мен. Само анатомията ми досега е прецакана...
Щеше ми се да беше дочакала да ѝ се обадя по телефона, но...