Най-тъжно ми е, когато човек близък до мен се е затворил в себе си и не иска да говори с мен. Близки сме, даже повече от това, той е най-ужасния, най-големия, най-добрия ми приятел и най-прекрасното нещо, което ми се случи напоследък.. Но нещо се променя, дали е заради мен.. или заради нещо друго - не знам. А искам.. искам да съм до него, да му помогна да премине през този период, но реших да го оставя, да не досаждам.. не сме се виждали от известно време. Страшно свикнах да съм с него постоянно, липсва ми.. А последния път - 1 час мълчание, никога не се е случвало. Ох, дано всичко е наред и не се прецака нещо, за пореден ш***н път. Ще се сдържам още малко, докато съм тук, като се прибера за семестъра не знам кога ще се върна... дано се оправи до тогава всичко, защото няма да издържа много там, без неговото присъствие и успокояващи думи.

Останаха два изпита, трябва да мина успешно! Think positive, think positive!!! <3

Не осъзнавах как искам да е лято до днес, като ми се намокриха краката и щях да падна за пореден път. Пак, че беше по-топло, но все пак... друго си е 25+ градуса!!! <3