ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34

[HollyGolightly]

Само тук не съм се оплакала все още
Цяла седмица си мечтая за Събота и как ще се наспя. Идва Събота и всичко е прекрасно, спим си най-спокойно и..... телефонът ми почва да звъни. Сетила се една приятелка за мен, ама не просто да ме чуе как съм, а дали съм искала да ида с нея на концерт НА 13ТИ АПРИЛ!!!!! и то не на кой да е, а на онова дето не мога да го търпя. Що за приятелка не знае по каква музика си падам? И що за човек звъни толкова рано сутринта????
Отказах и, сега цял ден ми пише съобщения, като не съм искала на Бийбър, искам ли на Селина Гомез. На 22 години съм, тя на 23, къде ще ходим да гледаме talentless дечица дето се чекнат по сцените? Казах и, че е много рано да говорим за този концерт, тъй като ще е чак 6ти Юни, а все още Януари не е минал, а и най-вероятно ще летя към България, ама кога съм щяла да разбера дали наистина ще летя.... много досадни хора имам около себе си. И как да и обясня без да и нараня чувствата, че музикалният и вкус никъде го няма? Виж, ако ми каже, че моите хора пак ще пеят в онова заведение, ще съм си купила билети преди да е приключил телефонният разговор.
И не стига, че тя ми лази по нервите, а и той ми мрънка как заради мен и телефонът ми не могъл да се наспи. Човек ще каже, че и той по график става рано всяка сутрин и може да се наспива само през уикенда.
Поне имах достатъчно време да си довърша домашната за един клас, а и за Drawing III успях да си довърша скиците и почнах новият проект. Отбивам номера с тези скици и дори тя го забеляза и съм официално предупредена, че не върви добре работата ама след вече 4ри години следване и така са ми омръзнали всички, че с нетърпение чакам да дойде Май и да не се занимавам с глупости повече, след това ще чертая само срещу заплащане