Цитирай Първоначално написано от divergent Виж мнението
Сутринта бях като телефонистка... Ей, хора, станах рано, защото обещах, че няма да спя докато на толкова важен за мен човек му предстои такова нещо, моралната подкрепа и надъхващото съобщение са от голяма полза. Даже бях готова да не ида на училище, за да бъда и на мястото, но се разминаха нещата. Не съм се събудила в ранни зори, за да говоря по телефона. Едва завърших 30-минутен разговор и ми се обадиха да ми разправят почти един час рандъм неща, а аз, като примерна приятелка, нямаше как да оставя детето само. А в личен план здравата закъсах, кофтито е, че не аз изядох дървото, а човекът, който се опита да ме покрие. Сега ми е супер гузно и не знам дали има начин да се реванширам.
Има, помисли. Ако все пак не откриеш, едно сълзливо покаяние също върши работа.