^Колега, подкрепям ти мнението, ама айде да не се натоварваме с някакви очаквания, че животът е справедлив и в стил американски блокбъстър да чакаме, че животът ще ги поотупа училищните хулигани.
Ако искаш да си лидер, няма как да си супер мил, разбиращ и съпричастен. Най-простият начин да мотивираш дадено поведение у някого е като при обучението на кучетата - да възнаграждаваш търсеното поведение и да санкционираш нежеланите прояви. Защото всяко стадо има нужда от пастир. Ако в гимназията можеш да си алфа, 'щото си ошамарил тримата зубъри на випуска, в животът се иска съобразителност. И по-скоро става дума за съобразителност кога и как да се работи с "твърда ръка", така че да е ефективно. Нещата са 50/50. Половината идва от аудиторията, която си избрал да водиш, а другото опира до личностните ти качества и що се отнася до тях, това вече опира до темперамент и креативност.
Абсолютно мое лично мнение си е, че може да си гониш целите и отвън, без да влизаш в дадена йерархия, камо ли да гониш позиции в нея. А и мисля, че е важно да се каже в прав текст, че дори и да не си лидер, това не значи, че нямаш правото да си отстояваш позициите и мнението.