Здравейте!Аз съм едно момче на 18.Винаги съм мислил,че книгите ще ме отведат в друг свят.Затова четох и четох и четох...чел съм много книги.Събрах доста информация,която прилагах я в училище,я в живота и хората ме смятаха за умен.Винаги съм бил тормозен.Търпях,търпях,защ то по мои думи "не можеш да контролираш гнева на мнозинството.".Причините за тормоза бяха,че уча супер много(зубър съм бил) и теглото ми(тогава бях 120 кила,но сега съм си слаб.Висок съм 1.9 и тежа 88 килограма).На 16 срещнах една много добра приятелка от детството и се влюбих(груба грешка).Тя не откликна първоначално,но после уж ме харесваше,но била объркана.Стигна до там,че се целувахме и съвсем малко остана да направим онази работа.После обаче ме обичала като приятел.Осъзнах,че не мога да позволя да ме разиграва и я оставих.Последният месец беше тежък за нас,защото тя правеше нещо,което ме нараняваше,аз се ядосвах и й говорих не много прилични думи и тя плачеше.Гневът ми няма граници,но като я гледах как плаче,ми се късаше сърцето.После срещнах втора,трета,четвърта и връзките бяха от по 1-2 седмици.Винаги съм бил сериозен към тях,а те към мен - не.Това ме ядосва.Другото е,че първата любов вече си има приятел,когото разбрах от общи познати,че е срещнала малко след като я оставих и много обича.Вече две години са заедно.Най-добрите ми приятели срещат любови,а аз оставам настрани.Това чувство на изостаналост при мен вече прераства в агресия и всички ми казват,че през последните 6 месеца съм се променил много.Постоянно съм намусен,ядосан,гледам страшно и ходя със свити юмруци.Казват ми,че започвам да изперквам,а не е така.Просто искам малко любов от момиче и аз.Толкова много ли е човек да иска да бъде обичан?Реших,че вече не искам да пия и вече половин година не съм близвал алкохол,а за наркотици(дори и трева) дума да не става.Някои казват,че ми трябва психиатър,а се надявам да не е така.Вече започнах да тренирам бокс с надеждата да излея тази агресия и да заякна,защото съм леко разплут(даже леко се вижда резултат вече).Обаче от друга страна искам да стана добър боксьор и всички да изпитват някакъв страх към мен,защото ми писна да съм слабия и да ме тормозят.Паралелно с това продължавам да си уча и развивам.Не искам да свърша като тъп боксьор.Уверен съм,че това е само период,който дойде,ще мине и накрая аз ще съм по-силен,но наистина ме е страх и то много.
Какво мислите за тази история?Какво да предприема?
Благодаря Ви за вниманието!