За разликата в годините

[Kitty Bloom]

Реших да създам тази тема, за да изрази всеки мнението си относно връзките с голяма разлика в годините на партньорите. Приятелят ми е 11 години по-голям от мен, но тази фрапантна за повечето хора разлика не ми създава никакъв проблем.
Личното ми мнение е, че не разликата е от значение, а самите години. Например, едно е 7 години разлика, когато по-малкият е на 14, а съвсем друго когато е над 17-18. Таа, ето въпросите, по които да дискутирате:
1) Имали ли сте някога връзка с голяма разлика в годините? Колко беше разликата и колко време продължиха взаимоотношенията ви? Споделихте ли с вашите и как реагираха те и околните?
2) Каква според вас е приемливата разлика в годините?
3) Има ли значение дали мъжът или жената е по-възрастния?
4) Разликата в годините спирала ли ви е някога да започнете връзка с някого?
Ще се радвам да добавите мнението си и извън въпросите, споделете всичко, което ви идва на ума по темата!

[YSMF]

Физически съм нямала голяма разлика в годините, най - голямата ми е била година и няколко месеца, НО все едно бях с някой деспотичен чичка на 30-40. Той винаги е най, Най, НАЙ, той бил преживял толкова много. Издържах 9 месеца общо. За приемлива разлика не мога да говоря, някои цъкат с език като чуят 6 години, а ако жената е по - голяма се възмущават повече. Знам, че е в голяма степен търсене на точния човек според характера, но и на мен би ми станало странно на разлика от 20-30 години. Спирала ме е разлика в годините, беше минимална, но бе беше страх, че няма да се получи...но пък после теглих една и реших, че искам да съм щастлива.

Но ме дразни ужасно как някои са си сложили като цел винаги да са с по - стар и ми диктуват "Хвани си някой на 35, да има пари, кола, да те разкарва, да ти плаща всичко, момче на 20 не може да ти даде това, не си губи времето".

[NarutoShippuuden]

1) Не
2) 3-4г
3) Да
4) Не

[ДОТА]

В момента имам две приятелки, които имат или са имали наскоро връзки с мъже с огромна разлика, говорим за 21-50. Познавам ги и двете, всякакви материални мотиви са абсолютно изключени, подозирам, че е било цялото усещане за власт, падането по по-знаещия, по-можещия, не го обяснявам добре, но се надявам да ме разбирате.
Не сме говорили в детайли още, за да ми обяснят какво точно ги е привлякло, но определено ще подходя без предразсъдъци. При нормални обстоятелства ги имам, честно казано, предполагам, че затова "съдбата" ме среща с тази ситуация, защото имам урок за научаване.

другата седмица имам път към Пловдив и ще мина да кажа здрасти на сестра ти

[therichbitch]

1) Имали ли сте някога връзка с голяма разлика в годините? Колко беше разликата и колко време продължиха взаимоотношенията ви? Споделихте ли с вашите и как реагираха те и околните?
За разлика в сериозна, продъжлителна връзка- 4/5 години е разликата. И двете продължиха достатъчно дълго. Имах средносрочни взаимоотношения , като бях на 20 с човек на 29, така че това е оптималното в опита ми. Не се развиха, както исках(ме) нещата, но не мисля, че това беше причината.
Нашите никога не са имали думата в отношенията ми със срещуположния пол, нито са били информирани.
2) Каква според вас е приемливата разлика в годините? Зависи от точката от живота си, в която се намираш по принцип. Познавам двойка с близо 20 години разлика- тя е на 32, той на 52, имат си момиченце и вече доста време са заедно. Супер им се получава.
3) Има ли значение дали мъжът или жената е по-възрастния? Мъжете и жените остаряват по- различен начин и различно време, така че смятам, че мъжът трябва да е поне колкото жената. Не говорим за разлика от 2-3 години на фона на 40-годишни хора, например. Но да си на 30 и да се ожениш за 40-годишна, която вече залязва, обикновено не дава добри резултати в дългосрочен план откъм привличане.
4) Разликата в годините спирала ли ви е някога да започнете връзка с някого?
Засега не ме е, но не съм попадала на човек, когото харесвам и е много по- голям от мен. Мисля, че би ме спряло, да.

Гледам, че Пантерата е уточнила за по- малките, та се сетих: понеже работя близко до у-щето ми и в обедната почивка наскоро седнах наблизо, един вървежен на вид 12-класник ме заговори мн приятно и ме пита дали съм от миналия випуск. Стана ми яко, обикновено ме мислят за по- голяма.

[tori]

Специално за себе си мисля, че няма да се чувствам достатъчно добре във връзка с човек, с когото имам разлика повече от 2-3 години. Не смятам, че ще можем да сме си интересни просто, съответно надали би излязло нещо кой-знае какво. Никога не съм намирала голямата разлика за кой знае какъв проблем, но обикновено първото ми мнение е „по-големия е по-заможен/по-малкия е леко глупав“. После се замислям, че на 14 с гадже на 25 съвсем не е като на 30 със съпруг/а на 41. Даже си има балкан разлика. Като в първия случай говорим за дете и вече изграден като характер човек. Сега, съвсем различно е да се намерите като по-големи и да няма огромна разлика в мисленето.

[GuardianAngel]

1.Момичето с което се разделихме наскоро беше на 24 тоест с година по-голяма от мен.Годините никога не се отразиха,когато сме си говорили за това тя винаги ми е казвала,че ме възприема като по-голям надраснал възраста си многократно.
Също така преди време с една колежка се зарибявахме,тя беше на 31 ..е имаше привличане обаче разбрахме,че това не е достатъчо за връзка..нещата който искахме ни отдалечаваха,на различни етапи в живота сме и имаме нужда от различни неща..ако бяхме продължили едва ли щяхме да изкараме само на някви чувства и привличане дълго време.Даже ми казваше ''минаваш за 27 ама аз искам семейство и деца и стъбилност,не мога да искам такова нещо от теб''
Хората около нас ни е радваха,а родителите ми...ми те не знаят нищо за личният ми живот и така ще си остане докато не реша,че се изнасям от нас.
2.Приемливата разлика е тази в която двамата се чувстват добре и са готови да приемат...4-6 години повече или по малко не...просто разбиранията за живота и етапите са съвсем други.Но винаги има изключения.
3.Да има..Жената винаги търси по-зрял и улегнал мъж и е много по-вероятно да остане с по-възрастният.Докато по-голямата жена трудно намира увереност в по-малко момче/мъж имам предвид за разлика по голяма 6 години..трудно е да се навие да рискува...пък и самата жена се притеснява,че по- младото момче може да си намери по-всяко време някое секси парче на неговите години и лекомислено да я зареже ,а тя вече да е рискувала прекалено много.
Разбира се винаги има някои,които наистина са напред с материала от по-млади..често проблема там,е че едно е да го разбираш, друго е да имаш реален житейски опит в ситуация.Но както казах всичко е възможно зависи от хората ,винаги може да стане приятно изключение,но смятам ,че повечето такива двойки нямат голямо бъдеще..но пък може да имат хубави спомени.
4.Не...но честно казано занапред бих се замислял сериозно.

Към авторката...за сега не ти създават проблем,но сигурна ли си че ако след 3-4 години той каже искам дете и семейство ти ще го искаш също ? Та ти ще си изкарала един цял брак с него..и най-вероятно ще си искаш свободата и да опиташ много други неща от живота също така в този момент няма да си толкова влюбена в него..защото точно в този момент когато си на 22 ще разбереш,че си прекалено малка и млада да мислиш за крачки, от които няма връщане назад...

[Kitty Bloom]

Аз съм заявила, че докато не завърша университет и не си стъпя на краката, няма да планирам брак и деца. Той засега ме подкрепя в това решение, но наистина нама как да бъдем сигурни, че в един момент няма да реши, че иска да направи тази крачка. Сега предпочитам да се радвам на настоящето и да вървим заедно по течението, пък когато дойде този момент, ще му мислим.

[dimitar_ak]

Имах 11 години по-млада приятелка. Когато се запознахме аз бях на 29, а тя на 18. Изкарахме 4 години и връзката ни приключи с гръм и трясък. Просто бяхме много различни.

[Kitty Bloom]

Нашата разлика е абсолютно същата, но досега не съм открила големи различия. В общуването с него просто не усещам тези години, сякаш сме връстници. Предполагам, всичко е строго индивидуално, зависи от самите хора.

[Ewok]

О, каква темичка, по-късно ще се разпиша с дълго (може би) мнение :д

[Kitty Bloom]

Същата е разликата, да. И имам предвид, че не се усеща в по-битовите теми. Да не изпадам в подробности, но говоря за интереси и така нататък. Иначе естествено, че той има по-голям житейски опит и дори философско виждане за някои неща, но не го намирам за проблем, тъй като това може само да ми бъде полезно.

ПС. Мисля, че темата е общовалидна, не знам защо всички се спряхме конкретно на моята ситуация.

[Starless]

Но не бих имала нещо с момче, което е по-малко от мен. Поне не на този етап. Просто като чуя по-малък набор от моя, веднага ми се появява една психическа спирачка, която казва "харесай си го за приятелче, щото за друго няма да стане".

Подкрепям.

На мнение съм, че при големи разлики, по-големият не гледа сериозно на по-малкия. Или поне в началото. Някак си не ми изглеждат реални - по-младият търси сигурност един вид (нямам предвид материална), а по-възрастният - разнообразие.

1. Не съм имала. Имала съм симпатии, но ми е било абсолютно ясно, че няма как да стане каквото и да било.
2. 1-2г. в ползва на момчето ми се струват "златната среда", до около 5 е приемливо. Не искам да съдя никого и в никакъв случай не казвам, че не могат да съществуват пълноценни връзки с по-голяма разлика. Просто аз така гледам на нещата, но човек никога не знае какво му е подготвил животът.
3. Има значение, да. Всеизвестен факт е, че жените се развиват по-бързо и по-рано от мъжете, следователно се очаква мъжът да води с няколко години.
4. Спира ме до толкова, че да не поглеждам по такъв начин на човек, който е по-малък или твърде голям.

И все пак на първо място е мисленето и поведението на един човек на каква възраст отговаря, а не календарните му години (което съвсем не означава, че нямат значение).

[BlauMeise]

Реших да създам тази тема, за да изрази всеки мнението си относно връзките с голяма разлика в годините на партньорите. Приятелят ми е 11 години по-голям от мен, но тази фрапантна за повечето хора разлика не ми създава никакъв проблем.
Личното ми мнение е, че не разликата е от значение, а самите години. Например, едно е 7 години разлика, когато по-малкият е на 14, а съвсем друго когато е над 17-18. Таа, ето въпросите, по които да дискутирате:
1) Имали ли сте някога връзка с голяма разлика в годините? Колко беше разликата и колко време продължиха взаимоотношенията ви? Споделихте ли с вашите и как реагираха те и околните?
2) Каква според вас е приемливата разлика в годините?
3) Има ли значение дали мъжът или жената е по-възрастния?
4) Разликата в годините спирала ли ви е някога да започнете връзка с някого?
Ще се радвам да добавите мнението си и извън въпросите, споделете всичко, което ви идва на ума по темата!

1. Да с осем години по-голям. Впрочем първата ми връзка. Тогава бях на 18. Разбира се, че казах на нашите, но те не бяха впечатлени, не за възрастта, забележете, а заради това, че беше кръгъл простак с извинение. След 3 години се усетих, след като взех да се страхувам от него, защото беше абсолютен хулиган. Скъсахме с гръм и трясък. Т. е. възрастта не беше проблема.

2. Ако говоря за разлика, според мен приемливо е + - "5"

3. Значение има, както разликата в годините, така и в това, в чия полза спрямо пол. Разбира се това е мое мнение. Смятам, че поради някои физиологични особености, жената би трябвало да е по-младата в една връзка.

4. Не ми се е случвало.

За връзките, слушай сърцето си, гледай на теб да ти е добре. Но и все пак гледай и да си отивате, т. е. да няма нещо фрапантно, защото е смешно. успех.

[ani970808]

ами ако аз съм на 18 а той е 7 години по-голям ?

[Omega]

Докато играех масивни игри, се запознах с хубаво момиче от чужбина и ми сподели: баща и е с 10 г по голям от майка и нямаха проблеми. Момичета се развиват по бързо от момчетата ( писал съм го в друга тема). Има мъже на по 30г. изглеждащи на по 20-3. При момичетата ми някои са на по 18 а аз им давам 25 : ) други не. Зависи от гена и от храната. Мъжа определено трябва да е по голям. Е не с някакви 20 години. Ако е по-млад.. това е игра просто. ( рано или късно той ще се влюби в по-млада. ).

[dreamwalker]

25 години как е?

[Blab]

според мен не е толкова до годините, колкото до факта, че няма мъж, който да се събере с превъзхождаща го (по интелект, успехи, развитие, etc.) жена;

гледам на любовта повече като среща на души, отколкото на тела, та годините са без значение при контактите ми с хората. на този етап от живота си, обаче, искам мъж, с когото ще искаме и ще можем да имаме деца, за които ще можем да се грижим, което поставя някаква горна граница. нямам против връзка с по-младо момче, новите поколения са доста по-напредничави, съвсем различни хора, развиват се осезаемо по-бързо от децата на 80/90-те, ако и духовно сме на едно равнище - за мен ще бъде удоволствие:Д
//но разминаванията между поколенията стават все по-отчетливи (за мен), дотолкова, че ми се струват непреодолими

годините са ме спирали, когато е ставало въпрос за 20+, заради различните етапи, на които сме се намирали в живота. първите неща са най-сладки, вярвам в това;

[haritov]

човек на 20 мисли едно човек на 30 друго на 40 съвсем

не толкова до годините колкото до целите плановете за бъдещето и тн

[golemiq_korab_minava]

Искам да питам раждането на дете с какво толкова пречи на кариерата ви?

[dreamwalker]

Искам да питам раждането на дете с какво толкова пречи на кариерата ви?

Ти сериозно ли?

[golemiq_korab_minava]

Ти сериозно ли?

Разкажи? Колко деца си гледала ?

[haritov]

Искам да питам раждането на дете с какво толкова пречи на кариерата ви?

викаш като ти се роди дете нищо не се променя в твоя живот

[kalpazanka]

Искам да питам раждането на дете с какво толкова пречи на кариерата ви?

А замислял ли си се защо пречи на мамината кариера, а не на татковата?

[dreamwalker]

Разкажи? Колко деца си гледала ?

А ти?