Специално за себе си мисля, че няма да се чувствам достатъчно добре във връзка с човек, с когото имам разлика повече от 2-3 години. Не смятам, че ще можем да сме си интересни просто, съответно надали би излязло нещо кой-знае какво. Никога не съм намирала голямата разлика за кой знае какъв проблем, но обикновено първото ми мнение е „по-големия е по-заможен/по-малкия е леко глупав“. После се замислям, че на 14 с гадже на 25 съвсем не е като на 30 със съпруг/а на 41. Даже си има балкан разлика. Като в първия случай говорим за дете и вече изграден като характер човек. Сега, съвсем различно е да се намерите като по-големи и да няма огромна разлика в мисленето.