Защо имам влечение към момиченца?

[jghgh]

Милен11, доста неща могат да се кажат по темата ти. Определено е провокираща, както се вижда и от реакциите на другите участници в темата.

Добре е, че не искаш да правиш секс с деца (ако си искрен и нямаш сексуално влечение към малолетни и непълнолетни). Но защо все пак толкова те влекат? Ето това е интересното. Бих ти препоръчала да се консултираш с психолог/психотерапевт по този въпрос. Не защото си луд, педофил, или т.н. (това не е сигурно; неслучайно го има израза невинен до доказване на противното), а просто за да разбереш ти сам за себе си откъде този жив интерес към децата, и т.н.

Надявам се, сам разбираш, че твоите намерения, били и те чисто приятелски или закрилнически, са социално неприемливи.
Социалните норми нямат нищо общо със законовите норми. Ти си различен и трябва да можеш да понесеш последствията от това, че си различен, и че ще получаваш порицание за интересите си - дали с право или не, е въпрос на възприятие. Аз донякъде разбирам хората, които те осъждат, защото има нещо странно в това да си ангажиран толкова силно с по-малките, а не с хора на твоята възраст, както и дейности, подходящи повече за млад човек на 21.

Не съм правист, но мисля че законово няма да имаш проблеми с властта, щом не блудстваш с малолетни, а просто си приказваш с тях. Но в рамките на обществото, това си е вид табу, да, и се разглежда като странно и подозрително - предвид свръх-интереса ти, начина, по който се ангажираш с тази тема...

Самият факт, че трескаво питаш по темите, по форумите, и се притесняваш толкова, може би сочи, че осъзнаваш, че има нещо нередно в цялата работа. А може би ти самият имаш конфликт на ниво емоции и на ниво разум, доколко е приемливо да общуваш активно с малки деца.
Всъщност за това ти препоръчвам да отидеш на психолог, за да разбереш каква може да е причината за това влечение, а може би и ти сам самия да си промениш отношението - напр. да спре да ти пука какво мислят хората, или пък - да спреш да се вълнуваш от децата - доколкото това е възможно.

В крайна сметка не е казано, че нещата трябва да са непременно черни или бели -
аз лично се надявам, че не си "прикрит педофил", и че ще можеш да се оттърсиш от обсесивното си поведение (очевидно и на теб ти причинява страдание), и че ще можеш да сублимираш импулсите си в дейност, която да е полезна за теб и за другите. Ако някога решиш да се занимаваш с деца, добре е това да не е породено от перверзно или невротично желание. Важно е ти като човек да не вредиш, да не си вреден.
В тоя ред на мисли дори една невинна комуникация и просто желаене да "помагаш" и да "закриляш" може да е вредна за получателя. Неслучайно има изрази като емоционален инцест, емоционално насилие, дори когато отсъства сексуалния акт и директното блудстване.


Но каквото и да изпиша по темата, а идеи и различни ъгли на проблема ти определено съществуват, най-добре посети психолог, започни да четеш литература по въпроса, и се опитвай да не се обезкуражаваш от осъдителното отношение, което неизменно ще получаваш. Не всеки може да се заеме със случай като твоя, мислейки и за твоето добро, разграничавайки се от факта, че имаш някакви интереси, които противоречат на социалните и моралните норми.


И чети, чети много. Духовна литература, психоаналитична литература, философия, етика. Това винаги помага.

[milen11]

Милен11, доста неща могат да се кажат по темата ти. Определено е провокираща, както се вижда и от реакциите на другите участници в темата.

Добре е, че не искаш да правиш секс с деца (ако си искрен и нямаш сексуално влечение към малолетни и непълнолетни). Но защо все пак толкова те влекат? Ето това е интересното. Бих ти препоръчала да се консултираш с психолог/психотерапевт по този въпрос. Не защото си луд, педофил, или т.н. (това не е сигурно; неслучайно го има израза невинен до доказване на противното), а просто за да разбереш ти сам за себе си откъде този жив интерес към децата, и т.н.

Надявам се, сам разбираш, че твоите намерения, били и те чисто приятелски или закрилнически, са социално неприемливи.
Социалните норми нямат нищо общо със законовите норми. Ти си различен и трябва да можеш да понесеш последствията от това, че си различен, и че ще получаваш порицание за интересите си - дали с право или не, е въпрос на възприятие. Аз донякъде разбирам хората, които те осъждат, защото има нещо странно в това да си ангажиран толкова силно с по-малките, а не с хора на твоята възраст, както и дейности, подходящи повече за млад човек на 21.

Не съм правист, но мисля че законово няма да имаш проблеми с властта, щом не блудстваш с малолетни, а просто си приказваш с тях. Но в рамките на обществото, това си е вид табу, да, и се разглежда като странно и подозрително - предвид свръх-интереса ти, начина, по който се ангажираш с тази тема...

Самият факт, че трескаво питаш по темите, по форумите, и се притесняваш толкова, може би сочи, че осъзнаваш, че има нещо нередно в цялата работа. А може би ти самият имаш конфликт на ниво емоции и на ниво разум, доколко е приемливо да общуваш активно с малки деца.
Всъщност за това ти препоръчвам да отидеш на психолог, за да разбереш каква може да е причината за това влечение, а може би и ти сам самия да си промениш отношението - напр. да спре да ти пука какво мислят хората, или пък - да спреш да се вълнуваш от децата - доколкото това е възможно.

В крайна сметка не е казано, че нещата трябва да са непременно черни или бели -
аз лично се надявам, че не си "прикрит педофил", и че ще можеш да се оттърсиш от обсесивното си поведение (очевидно и на теб ти причинява страдание), и че ще можеш да сублимираш импулсите си в дейност, която да е полезна за теб и за другите. Ако някога решиш да се занимаваш с деца, добре е това да не е породено от перверзно или невротично желание. Важно е ти като човек да не вредиш, да не си вреден.
В тоя ред на мисли дори една невинна комуникация и просто желаене да "помагаш" и да "закриляш" може да е вредна за получателя. Неслучайно има изрази като емоционален инцест, емоционално насилие, дори когато отсъства сексуалния акт и директното блудстване.


Но каквото и да изпиша по темата, а идеи и различни ъгли на проблема ти определено съществуват, най-добре посети психолог, започни да четеш литература по въпроса, и се опитвай да не се обезкуражаваш от осъдителното отношение, което неизменно ще получаваш. Не всеки може да се заеме със случай като твоя, мислейки и за твоето добро, разграничавайки се от факта, че имаш някакви интереси, които противоречат на социалните и моралните норми.


И чети, чети много. Духовна литература, психоаналитична литература, философия, етика. Това винаги помага.

Благодаря ти за хубавия отговор, наистина.
Сега ще допълня нещо което не съм споменал. Първо не съм имал детство, поради здравословни причини, (нямах възможността да излизам като другите деца и да играя), второ разбрах че преди да се родя, съм щял да си имам брат или сестра, но нещо се е случило и за това съм единствено дете. Майка ми е забраменяла за първи път на 23, а мен ме е родила на 30. Самата мисъл че съм щял да си имам брат или сестра ме побърква,а аз толкова искам, и другото което е, че преди време имах момиче със което бяхме като брат или сестра, но тя замина за друга държава и не сме общували почти 7 години.
Може би от там идва цялата работа, и колкото останалите да ме плашат че съм бил педофили или не, аз си знам че не съм.
За това сега ми е тъжно и като видя може би някое момиченце и ми напомня и за това може би искам това.
Знам че звучи глупаво, но това е истината.