На 16 съм и си имам по-малка сестра на 12, почти 13. Мога да кажа, че донякъде те разбирам. Чувството да защитаваш и да искаш да почувстваш някой като брат или сестра е нормално. Всички го обърнаха на 'луд си' и 'педофил си, търси помощ' - и тях разбирам. Ако си имах дъщеря на 12-13 и знаех, че някой (който не ми е толкова близък и не знам кога какво може да му мина през ума) иска с нея това, което ти искаш с някакви момиченца.. нека да кажем, че реакцията ми нямаше да е твърде положителна. Ако знам, че си горе-долу свестен, със сигурност ще искам дълъг разговор с теб, ако искаш да продължиш да я виждаш - като цяло.

Виж, не е било преди много време, когато и аз бях на 13. Тогава ми се струваше, че съм много голяма. Естествено. Като цяло, винаги съм била с година-пет над връстниците си.

Ако има такова момиченце, което се държи с теб като с по-голям брат - добре. Проблема е, ако се опиташ да се 'сприятелиш' с някое и то не чувства същото. Надявам се, че знаеш какво минава през главите на хората в тая възраст. Всичко може да те изкарат. Даже може и някоя от тях да вземе, че да помисли, че я харесваш. Или обратното - тя да те харесва.

Няма да си губя времето да те наричам педофил. Глупаво ще е от моя страна, след като нито те познавам, нито имам правото. Според това, което прочетох, поне.