А сега какво?

[Niakoitam]

За пореден път ми се затвърждава мнението. Брак, а камо ли и деца на ранна възраст си е пълна глупост породена от недопреценяване на ситуацията и/или натиск от разни външни лица, че така трябвало да стават нещата. Спокойно. Не си първата, няма и да си последната дето след недоосмислената някога емоция след време решава, че иска нещо друго. И не, ти не обичаш чак толкова мъжа си. Едно време те е било страх от реакцията му, а сега и от това, че имате дете. Навлязла си в рутината. И просто те е страх да не разбере. Иначе би го направила с него. Би си го взела и за любовник дори.
Вероятно и другия човек го е страх да не ти разбие семейството и от реакциите на хората около него.

И аз понякога съм се замислял, защото е имало момичета, с които само ако са ми давали потвърждение, че ме харесват бих тръгнал без дори да се замислям. Само, че бивайки обвързани, а пък ако и имащи семейство, а още повече пък и с деца ситуацията в съзнанието ми доста се променя.

От друга страна пък винаги съм се замислял кое ще победи при мен като човек смятам с морални ценности и страх от реакцията на околните, но наистина силно търсещ и желаещ да намери истинската любов, ако някога някоя "мама" от разните "мами", че дори и само омъжени или даже обвързани във времето дето понякога проявяват определен интерес към моята персона реши, че много съм и харесал, а пък и на мен ми харесва или пък след новозапознаство ми е харесала.

Ето тези дни например една комшийка ме помоли да отида да и поправям компютъра и да и помогна там по него за разни неща. Познаваме се от преди макар, че тя не живее постоянно тук. Не знам защо, но сякаш се държеше доста по- мило от обикновено. Първо ме пита дали съм си нямал работа нещо, после там не бяха черпене с безалкохолно, черпене със сладки, къде на сила не ми слагаше сладки в устата, че съм щял да я обидя. Така да се каже стола ми наместваше под дупето. Понеже бях на земята и рязко тръгнах да ставам така ми каза да не съм си тръгвал, че трябва да и помогна още малко сякаш наистина се притесни да не си тръгна, после ми каза като казах, че има някакъв мач, че ако си имам работа няма проблем да си тръгна, нещо ми разглежда и снимките. В такива отдали ми се възможности просто си умирам да флиртувам или най- малкото да се лигавя за фън. В случая обаче се държах леко по-студено малко като войник пред президенството, защото знам, че си има дългогодишна връзка. А на моменти бяхме толкова близо, че буквално си се опирахме един в друг и направо си представях как в някои порно филми с прелъстяване, то започва именно от хей такива иначе невинни допирания между участниците. Още повече, че и не бях отпускал "напрежението" от около седмица.

А ако наистина обичаш мъжа си както казваш и не се просто самоубеждаваш в това...просто трябва да му бъдеш вярна за да не съжаляваш жестоко някога...