Аз съм на принципа - не обичаш ли някой, няма причина да бъдеш с него. Не ме интересува дете ли имам, брак ли имам или нещо друго. Ако любовта я няма, пътищата ни се разделят и това е и с мъжа ми съм си говорила по тази тема ии той е на същото мнение като мен.

Обичам го супер много, с него нещата станаха бързо и диво, защото беше любов от пръв поглед и от двете страни. И до днес го обичам безумно и за нищо на света не бих заменила тази любов, това семейство и това дете...

Явно жените сме странни същества. Не мога да си го обясня как може да обичам мъжа ми безумно и в същото време да настръхвам, когато помисля за другото момче... не знам любов ли е какво е. Винаги когато съм го виждала в даскало сърцето ми е препускало бясно, дишала съм трудно и стомаха ми се е свивал на топка. Мисля, че това е нещо като привличане на тела.. даже не знам дали съм влюбена, защото.... просто не знам как да го обясня, ноо тялото ми го иска!? И най-странното е, че дори при малкото докосвания които е имало между нас, винаги ни е удряло нещо като ток и съм виждала в очите му почуда и... привличане. Сякаш света около нас спира и сме готови да се награбим ТАМ, пред всички. естествено доста неща ни караха да потискаме тези чувства.
Който не го е изпитал няма и да ме разбере...

Ето тук идва и вечния въпрос : Възможно ли е да обичаш двама? Или просто това привличане е защото знам, че не мога да го имам. Пък нали знаете - забранения плод е най-сладък.
Или просто съм тъпа лигла, която не знае какво иска