Здравейте, като по-малка писах тук. Сега съм на 20, студентка и имам нужда от помощ, защото знам, че във форума все още витаят и по-големи
С приятелят ми се запознахме в университета, той е 6 години по-голям от мен , но все още учи. Той ,като толкова голям си е поживял през последните години, за мен може да се каже ,че и аз съм си поживяла, само че по-рано - разликата не е проблем. След запознанството имахме една официална среща и след това аз сякаш.. неофициално хаха се пренесох у тях, без да искаме или да сме го говорили, просто се случи - не се разделяхме. Бяхме като женени :Д и така половин година.. с подробността,че апартаментът е на техните, те живеят в съседен град и си идват от време на време. Това означаваше, че аз не мога да си пренеса багаж, но се оправяхме някак, той предложи лятото да живеем заедно официално вече. Да ама имаше няколко седмици,където се карахме повечко.... Той явно се стресна и каза, че вече не иска да живеем заедно официално, но иска да продължавам да ходя да сме заедно. Изкарахме сесия, лятото.. Докато родителите му не се нанесоха в апартамента. Аз си намерих квартира уж за мен, но той каза ,че понеже ще е постоянно при мен, ще ми дава половината наем и т.н. И все пак не се беше нанесъл...
Мен започна да ме дрази тая нерешителност и сме се карали.. горещо и студено. Аз го виждам,че иска ама сякаш нещо го спира. Примирих се ,че няма да стане и си викам изнасям се от тази квартира, отидох на общежитие. Тогава той пак предложи след 2-3 месеца да си намерим място само за нас, даже говореше как ще го търсим с агенция , за да е яко, как ще си пренесе целият багаж- компютър дрехи всичко, какви чехли ще имаме за гостите.
Иииии отново... след първото скарване каза, че се вече си е променил мнението и аз съм само WTF ?!?!
Казвал е много пъти, че чака аз да се променя и да му докажа, че може да ми се разчита.
А това е странно при положение ,че наистина 1 година сме като женени БУКВАЛНО , никой не е изневерявал и няма намерение. Като сме разделени на половин час си пишем , говорим. С две думи не можем един без друг, и двамата се обичаме еднакво.
Дразни ме тази негова несигурност , защото все едно ме разиграва. Знам, че умира за мен, държи се с мен като принцеса. Нямаше да се караме, ако просто знаех ,че иска да направи тая сериозна крачка.
Какво да правя ? Как да се държа? Омръзна ми от това разиграване. Моля Ви- помощ