Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
Да бъда в затвор не ме е страх, още повече че за мен няма такова нещо като затвор. Истинския затвор не е в килията, а в ума - да си заключен в един бездушен, автоматизиран, умиращ свят или да си отворен към един свят, който е свободен и жив. От този затвор вече избягах, и никакви физически ограничения не могат да ме върнат в него. За мен живота не е физическото битие, във вътрешния свят е моя живот. Не искам да ида в затвора, не защото ще бъда нещастен или нещо подобно, щастието и нещастието отдавна са ми станали безсмислени понятия. Не искам да ида защото това е разрез с целта ми - да изследвам. Най-вече искам да изследвам себе си, но другите наблюдения и достъпа до информация също са важни, пак естествено с цел да рефлектира върху мен. Законите не са измислени за маси от хора без ценности, най-вече защото тия хора не са масови. Законите са измислени, защото масовите хора не искат някой да им пука малкия, розов, идеалистичен мехур, в който могат да си играят на "добри хора". Същата работа е и с психично болните. Масовия човек от това най-много го е страх, не толкова че някой може да го заколи в тъмното, а от това някой да му напомня за всички онези, които иска да скрие от самия себе си. Затова е цялата работа.
Пак безполезни философии... Не искаш да влизаш в затвора, независимо по каква причина и това те кара да действаш по външните правила.
Точно масата хора без собствени ценности се нуждае от насилствено налагане на външни такива. Ако всички имаха едни и същи възгледи за нещата, нямаше да има нужда от закони и затвори, защото всеки щеше да ги спазва заради самия себе си, а не от страх да не попадне в затвора.