Как разбирате човека ?

[Zlennox]

Невежо, тъпо, агресивно, оядено от собственото си его, колонизиращо, социално, морално, етически деградирало същество. Това е човека.

[Грозния]

Невежо, тъпо, агресивно, оядено от собственото си его, колонизиращо, социално, морално, етически деградирало същество. Това е човека.

Моля ти се, ако ти си такъв, не ни слагай всички под тоя общ знаменател !
Човекът е венецът на еволюцията и единственото известно на нас същество, способно да твори и да има потребности по-висши от ядене, сране и размножаване!

[Smrazqvashta]

и единственото известно на нас същество, способно да твори и да има потребности по-висши от ядене, сране и размножаване!

Да бе да.

[Грозния]

Мойта точка не е от интелектуална перспектива, човекът колкото и да е кулминационната точка, апогеяа или каквото щеш да го наричаш на еволюцията, природата му е на бозайник.

Тук си прав...

В общ знаменател човека духовно не е израстнал, колкото и невероятни неща да е сътворил толкова и деструктивни. Манталитета е един. Твърде малка е пропорцията от тези които не спадът към този знаменател.

... но тука си в голяма грешка !

Да бе да.

Не бе не ?!

[defender]

Невежо, тъпо, агресивно, оядено от собственото си его, колонизиращо, социално, морално, етически деградирало същество. Това е човека.

Щом човека е такъв, тогава защо вярваш на човешката мъдрост (и затова си атеист), а не вярваш на Божествената мъдрост?

[Zlennox]

Моля ти се, ако ти си такъв, не ни слагай всички под тоя общ знаменател !
Човекът е венецът на еволюцията и единственото известно на нас същество, способно да твори и да има потребности по-висши от ядене, сране и размножаване!

Мойта точка не е от интелектуална перспектива, човекът колкото и да е кулминационната точка, апогеяа или каквото щеш да го наричаш на еволюцията, природата му е на бозайник. В общ знаменател човека духовно не е израстнал, колкото и невероятни неща да е сътворил толкова и деструктивни. Манталитета е един. Твърде малка е пропорцията от тези които не спадът към този знаменател.

Щом човека е такъв, тогава защо вярваш на човешката мъдрост (и затова си атеист), а не вярваш на Божествената мъдрост?

А какво е божията мъдрост? Един том страници, с морално-духовни историй за добри самаряни? Сам по-себе си се считам за свой собствен 'бог', дори термина бог а твърде конкретен, персонализиран и субективен. Не считам че човека трябва да има някаква фундаментална божествена база морални понятия от която да изгражда свойте собствени морални и етически възгледи върху това кое е добро и зло. Ако твоят бог беше все така всевиждащ, вселюбящ, благосклонен и мъдър по дефиницията на библията, то логически погледнато няма твърди основателни идеи за съществуването му. Тоест ако твоят бог е всички тези неща и все пак, все още има зло и страдание на света тогава той не е в състояние да премахне злото или не желае да го стори, ако той не е в състояние тогава той не е всемогъщ и по този начин, ако той не е в състояние или не желае да направи нито едно от тези неща, тоест той не е всезнаещ.

[npp]

Мойта точка не е от интелектуална перспектива, човекът колкото и да е кулминационната точка, апогеяа или каквото щеш да го наричаш на еволюцията, природата му е на бозайник. В общ знаменател човека духовно не е израстнал, колкото и невероятни неща да е сътворил толкова и деструктивни. Манталитета е един. Твърде малка е пропорцията от тези които не спадът към този знаменател.

донякъде си прав за това, защото човекът е създаден като потребител, всъщност това и е значението на библейската дума "човек" (именно "потребител"), и от тази гледна точка човекът не се различава от животните, понеже всъщност по природа те са също потребители

"Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело. Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни. Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета. Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта. Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята? Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него?" Еклесиаст 3: 17-22,

"Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища. Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите? По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, Не може да се състезава с по-силния от него. Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека? Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?" Еклесиаст 6: 7-12

но все пак е създаден по Божий образ/подобие, поради което човешката форма на живот е най-пълната форма на потребител

А какво е божията мъдрост? Един том страници, с морално-духовни историй за добри самаряни? Сам по-себе си се считам за свой собствен 'бог', дори термина бог а твърде конкретен, персонализиран и субективен. Не считам че човека трябва да има някаква фундаментална божествена база морални понятия от която да изгражда свойте собствени морални и етически възгледи върху това кое е добро и зло. Ако твоят бог беше все така всевиждащ, вселюбящ, благосклонен и мъдър по дефиницията на библията, то логически погледнато няма твърди основателни идеи за съществуването му. Тоест ако твоят бог е всички тези неща и все пак, все още има зло и страдание на света тогава той не е в състояние да премахне злото или не желае да го стори, ако той не е в състояние тогава той не е всемогъщ и по този начин, ако той не е в състояние или не желае да направи нито едно от тези неща, тоест той не е всезнаещ.

тук също имаш право до известна степен, Бог наистина не е чак толкова всемогъщ че да може да надхвърли границите на вечността, понеже досега имаше вечен кръговрат с начало и край, а не абсолютно безкраен живот, от тази гледна точка Той е напълно всемогъщ в рамките на вечността, но не и извън тях, поради това и никога не е обещавал, че е безкрайно всемогъщ, но това не означава, че трябва да Го проклинаме вместо благославяме, защото Той има нужда от подкрепа докато все още не е дошъл в пълната Си сила и слава (та и царство), обаче Е всезнаещ, понеже и няма и никога не е имало (и) нито ще има по-знаещ от Него, затова и не е правилно да си мислим, че сме или че някой е повече от Него, защото Той е най-големият от всички във всяко добро отношение, и понеже никога не е имало, няма и никога не ще има по-голям от Него в положителните качества/характеристики, затова и няма как някой да го изпревари, а след като е така, тогава Той е най-големият авторитет на вселената, от Който можем да научим/приемем най-много...

че кой друг е успял да създаде цяло вселенско творение каквото Той вече е създал от най-напред?!

[Zlennox]

Че щом твоят бог а всемогъщ само в рамките на вечността то тогава той бог ли е ? Щом по твой възгледи бог е създал вселената и времето даващо път на вечността и в принцип е създател на самата вечност то тогава не би ли следвало логически бог да е достатъчно всемогъщ че и да надхвърли вечносста? Дори ако бог беше всемогъщ само в рамките на вечността то тогава ако той на теория беше да създаде зло толкова голямо че и той да не може да го надвие то тогава всемогъщ ли е ? А този принцип за времето и пространството и "вечността", като твърда дефиниция, е страничен продукт на човешкия субективен разум. Възможността от такова понятие като вечност до голяма степен е без значение, тъй като общата относителност на Айнщайн показва, че самото време не се държи по предсказуем начин. Неопределен постоянен напредък на съществуване и събития в миналото, настоящето и бъдещето се разглежда като едно цяло в конетекста наречен време.

Тоест, вечността е твърде субективенно и метафизическо понятие което мозъка ти подрежда в един последователен и съгласуван разказ от неща които са били, са и би могли да станат, но важното е да са съгласувани логически тъй като човешката психика е така настроена че всяка частица информация се подрежда в хронологичен и логическо съвместимо подразбиране което е най-лесно да се разбере от мозъка.

Виж принципа на времето, като още едно измерение на пространството,това е лесно. Избери всяка една точка по линията на вечността произволно като "сега". Това означава, че в този контекст, времето не минава, така че просто зависи от твойта гледна точка; нашото разбиране на времето е просто един конкретен координат в това пространствено време.

За фундаментални християни като теб, все пак, всяко понятие от време, което е по-реалистично е недопустимо - това би означавало, всеки миг от живота си остава обективно реален и вечен (и от основно значение за природата на реалността), и това че не ти трябва рай за да избегнеш самото си изчезване от вселената. Ти като субект, просто съществуваш в границите на тези пространствени и времеви координати от обективна гледна точка на безкрайната вечност (това е което изглежда че всички се занимават със, въпреки че такава гледна точка на наблюдение извън времевия континиум тоест вечността не съществува в перспектива, тъй като няма наблюдател който да е съществувал извън контекста на времето).

[npp]

Че щом твоят бог а всемогъщ само в рамките на вечността то тогава той бог ли е ? Щом по твой възгледи бог е създал вселената и времето даващо път на вечността и в принцип е създател на самата вечност то тогава не би ли следвало логически бог да е достатъчно всемогъщ че и да надхвърли вечносста? Дори ако бог беше всемогъщ само в рамките на вечността то тогава ако той на теория беше да създаде зло толкова голямо че и той да не може да го надвие то тогава всемогъщ ли е ? А този принцип за времето и пространството и "вечността", като твърда дефиниция, е страничен продукт на човешкия субективен разум. Възможността от такова понятие като вечност до голяма степен е без значение, тъй като общата относителност на Айнщайн показва, че самото време не се държи по предсказуем начин. Неопределен постоянен напредък на съществуване и събития в миналото, настоящето и бъдещето се разглежда като едно цяло в конетекста наречен време.

Тоест, вечността е твърде субективенно и метафизическо понятие което мозъка ти подрежда в един последователен и съгласуван разказ от неща които са били, са и би могли да станат, но важното е да са съгласувани логически тъй като човешката психика е така настроена че всяка частица информация се подрежда в хронологичен и логическо съвместимо подразбиране което е най-лесно да се разбере от мозъка.

Виж принципа на времето, като още едно измерение на пространството,това е лесно. Избери всяка една точка по линията на вечността произволно като "сега". Това означава, че в този контекст, времето не минава, така че просто зависи от твойта гледна точка; нашото разбиране на времето е просто един конкретен координат в това пространствено време.

За фундаментални християни като теб, все пак, всяко понятие от време, което е по-реалистично е недопустимо - това би означавало, всеки миг от живота си остава обективно реален и вечен (и от основно значение за природата на реалността), и това че не ти трябва рай за да избегнеш самото си изчезване от вселената. Ти като субект, просто съществуваш в границите на тези пространствени и времеви координати от обективна гледна точка на безкрайната вечност (това е което изглежда че всички се занимават със, въпреки че такава гледна точка на наблюдение извън времевия континиум тоест вечността не съществува в перспектива, тъй като няма наблюдател който да е съществувал извън контекста на времето).

на базата на какво си мислиш, че Бог е само онзи, който е безкрайно всемогъщ?!, такова определение за Бог в библейските писания няма, но Той изрично е казал за Себе Си, че дори и за Самия Него има начало и край(Откровение 22:13), т.е. кръговрат, така щото и Самият Той не може да го избегне напълно за да съхрани състоянието Си абсолютно непроменено, но трябва да претърпи край и после ново начало, защото дори и Неговият живот си има цикъл, едно е да гледаш отстрани и да съдиш някой, който носи големи товари на плещите си, но друго е да си на негово място и да преминаваш през всички онези неща, през които и той преминава, и да изпитваш всички онези трудности, които и той среща, така може да се зададе въпрос като, откъде знаеш през какво преминава Бог и какви трудности среща Той и въобще какво е да си на Негово място?!, освен това и е написано, че Той дори преминава по неволя през състояние на полу-сън/полу-будност през първите хилядолетия от сътворението на света нататък, което в Библията е представено дори с една дума, а това най-вече е думата "шабат"(събота) (Битие 2:2-3, Изход 20:8-11), но каквото и да се каже за Бог, ние човеците по-големи ли сме от Него?!...

какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи, вселената като първоначално пространство съдържаща в себе си изначална субстанция, души, и пр., и времето като непрестанно течащо, което е независимо от мерните единици за и отмерването на време, защото каквито и (мерни) единици и методи за отмерване на време да съществуват, изначалното време винаги тече с една и съща скорост, просто един уред би могъл да отмерва в секунди, друг в друга мерна единица, която да речем се равнява приблизително на 2.3457 секунди, трети в по-други, и т.н., но има и друг фактор - скоростта, която може да се окаже трудна за установяване, например ако летиш със скорост близка до тази на светлината, малко отклонение на скоростта на елементарните частици в посока надолу може да предизвика намаляване на скоростта, с която летиш, така щото нито уредите за отмерване на скоростта да засекат отклонението, нито ти да го забележиш, нито който и да е друг с теб, защото чувството/представата на човека за време може също да се окаже засегната от това (така да се каже) системно забавяне, например възможно е костенурката да възприема своята скорост като нормална, така и заекът да има своята за нормална (така както и заекът да и се вижда твърде бърз, а тя да му се струва твърде бавна), обаче обикновено скоростта на костенурката е по-голяма от онази на заека, и това не променя преимуществото примерно на високата скорост, но и бавната скорост на костенурката си има своето преимущество, след като така тя живее стотици години повече от заека и има дебела защитна коруба, която я спасява дори и от най-едри хищници...

[Zlennox]

на базата на какво си мислиш, че Бог е само онзи, който е безкрайно всемогъщ?!, такова определение за Бог в библейските писания няма, но Той изрично е казал за Себе Си, че дори и за Самия Него има начало и край(Откровение 22:13), т.е. кръговрат, така щото и Самият Той не може да го избегне напълно за да съхрани състоянието Си абсолютно непроменено, но трябва да претърпи край и после ново начало, защото дори и Неговият живот си има цикъл, едно е да гледаш отстрани и да съдиш някой, който носи големи товари на плещите си, но друго е да си на негово място и да преминаваш през всички онези неща, през които и той преминава, и да изпитваш всички онези трудности, които и той среща, така може да се зададе въпрос като, откъде знаеш през какво преминава Бог и какви трудности среща Той и въобще какво е да си на Негово място?!, освен това и е написано, че Той дори преминава по неволя през състояние на полу-сън/полу-будност през първите хилядолетия от сътворението на света нататък, което в Библията е представено дори с една дума, а това най-вече е думата "шабат"(събота) (Битие 2:2-3, Изход 20:8-11), но каквото и да се каже за Бог, ние човеците по-големи ли сме от Него?!...

какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи, вселената като първоначално пространство съдържаща в себе си изначална субстанция, души, и пр., и времето като непрестанно течащо, което е независимо от мерните единици за и отмерването на време, защото каквито и (мерни) единици и методи за отмерване на време да съществуват, изначалното време винаги тече с една и съща скорост, просто един уред би могъл да отмерва в секунди, друг в друга мерна единица, която да речем се равнява приблизително на 2.3457 секунди, трети в по-други, и т.н., но има и друг фактор - скоростта, която може да се окаже трудна за установяване, например ако летиш със скорост близка до тази на светлината, малко отклонение на скоростта на елементарните частици в посока надолу може да предизвика намаляване на скоростта, с която летиш, така щото нито уредите за отмерване на скоростта да засекат отклонението, нито ти да го забележиш, нито който и да е друг с теб, защото чувството/представата на човека за време може също да се окаже засегната от това (така да се каже) системно забавяне, например възможно е костенурката да възприема своята скорост като нормална, така и заекът да има своята за нормална (така както и заекът да и се вижда твърде бърз, а тя да му се струва твърде бавна), обаче обикновено скоростта на костенурката е по-голяма от онази на заека, и това не променя преимуществото примерно на високата скорост, но и бавната скорост на костенурката си има своето преимущество, след като така тя живее стотици години повече от заека и има дебела защитна коруба, която я спасява дори и от най-едри хищници...

Та пак, както казах и даже както ти до някаде се изказа, до колкото се може обективно да се погледне на времето като концепция, то не съществува и по тази логика вечността. Както спомена ние хората отчтитаме времето в измерни единици като секунди, минути, часове, години и т.н. дори даже с движението на телесни обекти и неща които се случват всеки ден и през годините, тоест това е просто най-лесната съвместимост с човешката логика и как тя обработва голями пар§ета информация и ги синхронизира заедно... Та съзрях едим малък парадокс в обяснението ти...

какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи

А по-рано се издума точно обратното...

Той е най-големият от всички във всяко добро отношение, и понеже никога не е имало, няма и никога не ще има по-голям от Него в положителните качества/характеристики, затова и няма как някой да го изпревари, а след като е така, тогава Той е най-големият авторитет на вселената, от Който можем да научим/приемем най-много...

че кой друг е успял да създаде цяло вселенско творение каквото Той вече е създал от най-напред?!

Та щом вселената и времето винаги са били там та дори и преди бога, та то тогава бог със второстепенен голям взрив ли се е родил от нищото или просто и той така си е бил винагил съществувал но решил той да се пресели в нашата вселена щото наема на някоя друга бил по скъп? И пак, голяма дупка зее в тази твоя божествена вселенна теория. Вселената според теб от къде се е взела от бога или бога от нея или Морфей я е насадил в матрицата от нищото? И все пак ако бог има начало и край в един продължително непрестанен цикъл, то тогава не е ли логически да изтъкнем че дори бог да има начало и край, бог продължава да съществува във вечността със всяко свое прераждане, тоест пак си идваме на същото: "безкраен и всемогъщ".

Реалноста е един тотално субективен към човека принцип за разбирането и адаптирането мъ към околната му среда и логическата му аритметика. Термини като време, вечност, и всичко около теб включително и всичко физическо е субективно само и тотално към теб и твойто разбиране от това. Като си затвориш очите и не получваш никаква информация към тези сензорите които са очите ти и мозъка то тогава физическият свят около теб продължава ли да съществува или това е просто мозъка ти интерпретиращ атомите бомбардиращи всички твой сетивни и визуални сензори? А може би дори е само фантазия?