Как разбирате човека ?

[npp]

Мойта точка не е от интелектуална перспектива, човекът колкото и да е кулминационната точка, апогеяа или каквото щеш да го наричаш на еволюцията, природата му е на бозайник. В общ знаменател човека духовно не е израстнал, колкото и невероятни неща да е сътворил толкова и деструктивни. Манталитета е един. Твърде малка е пропорцията от тези които не спадът към този знаменател.

донякъде си прав за това, защото човекът е създаден като потребител, всъщност това и е значението на библейската дума "човек" (именно "потребител"), и от тази гледна точка човекът не се различава от животните, понеже всъщност по природа те са също потребители

"Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело. Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни. Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета. Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта. Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята? Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него?" Еклесиаст 3: 17-22,

"Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища. Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите? По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, Не може да се състезава с по-силния от него. Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека? Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?" Еклесиаст 6: 7-12

но все пак е създаден по Божий образ/подобие, поради което човешката форма на живот е най-пълната форма на потребител

А какво е божията мъдрост? Един том страници, с морално-духовни историй за добри самаряни? Сам по-себе си се считам за свой собствен 'бог', дори термина бог а твърде конкретен, персонализиран и субективен. Не считам че човека трябва да има някаква фундаментална божествена база морални понятия от която да изгражда свойте собствени морални и етически възгледи върху това кое е добро и зло. Ако твоят бог беше все така всевиждащ, вселюбящ, благосклонен и мъдър по дефиницията на библията, то логически погледнато няма твърди основателни идеи за съществуването му. Тоест ако твоят бог е всички тези неща и все пак, все още има зло и страдание на света тогава той не е в състояние да премахне злото или не желае да го стори, ако той не е в състояние тогава той не е всемогъщ и по този начин, ако той не е в състояние или не желае да направи нито едно от тези неща, тоест той не е всезнаещ.

тук също имаш право до известна степен, Бог наистина не е чак толкова всемогъщ че да може да надхвърли границите на вечността, понеже досега имаше вечен кръговрат с начало и край, а не абсолютно безкраен живот, от тази гледна точка Той е напълно всемогъщ в рамките на вечността, но не и извън тях, поради това и никога не е обещавал, че е безкрайно всемогъщ, но това не означава, че трябва да Го проклинаме вместо благославяме, защото Той има нужда от подкрепа докато все още не е дошъл в пълната Си сила и слава (та и царство), обаче Е всезнаещ, понеже и няма и никога не е имало (и) нито ще има по-знаещ от Него, затова и не е правилно да си мислим, че сме или че някой е повече от Него, защото Той е най-големият от всички във всяко добро отношение, и понеже никога не е имало, няма и никога не ще има по-голям от Него в положителните качества/характеристики, затова и няма как някой да го изпревари, а след като е така, тогава Той е най-големият авторитет на вселената, от Който можем да научим/приемем най-много...

че кой друг е успял да създаде цяло вселенско творение каквото Той вече е създал от най-напред?!

[Zlennox]

Че щом твоят бог а всемогъщ само в рамките на вечността то тогава той бог ли е ? Щом по твой възгледи бог е създал вселената и времето даващо път на вечността и в принцип е създател на самата вечност то тогава не би ли следвало логически бог да е достатъчно всемогъщ че и да надхвърли вечносста? Дори ако бог беше всемогъщ само в рамките на вечността то тогава ако той на теория беше да създаде зло толкова голямо че и той да не може да го надвие то тогава всемогъщ ли е ? А този принцип за времето и пространството и "вечността", като твърда дефиниция, е страничен продукт на човешкия субективен разум. Възможността от такова понятие като вечност до голяма степен е без значение, тъй като общата относителност на Айнщайн показва, че самото време не се държи по предсказуем начин. Неопределен постоянен напредък на съществуване и събития в миналото, настоящето и бъдещето се разглежда като едно цяло в конетекста наречен време.

Тоест, вечността е твърде субективенно и метафизическо понятие което мозъка ти подрежда в един последователен и съгласуван разказ от неща които са били, са и би могли да станат, но важното е да са съгласувани логически тъй като човешката психика е така настроена че всяка частица информация се подрежда в хронологичен и логическо съвместимо подразбиране което е най-лесно да се разбере от мозъка.

Виж принципа на времето, като още едно измерение на пространството,това е лесно. Избери всяка една точка по линията на вечността произволно като "сега". Това означава, че в този контекст, времето не минава, така че просто зависи от твойта гледна точка; нашото разбиране на времето е просто един конкретен координат в това пространствено време.

За фундаментални християни като теб, все пак, всяко понятие от време, което е по-реалистично е недопустимо - това би означавало, всеки миг от живота си остава обективно реален и вечен (и от основно значение за природата на реалността), и това че не ти трябва рай за да избегнеш самото си изчезване от вселената. Ти като субект, просто съществуваш в границите на тези пространствени и времеви координати от обективна гледна точка на безкрайната вечност (това е което изглежда че всички се занимават със, въпреки че такава гледна точка на наблюдение извън времевия континиум тоест вечността не съществува в перспектива, тъй като няма наблюдател който да е съществувал извън контекста на времето).

[npp]

Че щом твоят бог а всемогъщ само в рамките на вечността то тогава той бог ли е ? Щом по твой възгледи бог е създал вселената и времето даващо път на вечността и в принцип е създател на самата вечност то тогава не би ли следвало логически бог да е достатъчно всемогъщ че и да надхвърли вечносста? Дори ако бог беше всемогъщ само в рамките на вечността то тогава ако той на теория беше да създаде зло толкова голямо че и той да не може да го надвие то тогава всемогъщ ли е ? А този принцип за времето и пространството и "вечността", като твърда дефиниция, е страничен продукт на човешкия субективен разум. Възможността от такова понятие като вечност до голяма степен е без значение, тъй като общата относителност на Айнщайн показва, че самото време не се държи по предсказуем начин. Неопределен постоянен напредък на съществуване и събития в миналото, настоящето и бъдещето се разглежда като едно цяло в конетекста наречен време.

Тоест, вечността е твърде субективенно и метафизическо понятие което мозъка ти подрежда в един последователен и съгласуван разказ от неща които са били, са и би могли да станат, но важното е да са съгласувани логически тъй като човешката психика е така настроена че всяка частица информация се подрежда в хронологичен и логическо съвместимо подразбиране което е най-лесно да се разбере от мозъка.

Виж принципа на времето, като още едно измерение на пространството,това е лесно. Избери всяка една точка по линията на вечността произволно като "сега". Това означава, че в този контекст, времето не минава, така че просто зависи от твойта гледна точка; нашото разбиране на времето е просто един конкретен координат в това пространствено време.

За фундаментални християни като теб, все пак, всяко понятие от време, което е по-реалистично е недопустимо - това би означавало, всеки миг от живота си остава обективно реален и вечен (и от основно значение за природата на реалността), и това че не ти трябва рай за да избегнеш самото си изчезване от вселената. Ти като субект, просто съществуваш в границите на тези пространствени и времеви координати от обективна гледна точка на безкрайната вечност (това е което изглежда че всички се занимават със, въпреки че такава гледна точка на наблюдение извън времевия континиум тоест вечността не съществува в перспектива, тъй като няма наблюдател който да е съществувал извън контекста на времето).

на базата на какво си мислиш, че Бог е само онзи, който е безкрайно всемогъщ?!, такова определение за Бог в библейските писания няма, но Той изрично е казал за Себе Си, че дори и за Самия Него има начало и край(Откровение 22:13), т.е. кръговрат, така щото и Самият Той не може да го избегне напълно за да съхрани състоянието Си абсолютно непроменено, но трябва да претърпи край и после ново начало, защото дори и Неговият живот си има цикъл, едно е да гледаш отстрани и да съдиш някой, който носи големи товари на плещите си, но друго е да си на негово място и да преминаваш през всички онези неща, през които и той преминава, и да изпитваш всички онези трудности, които и той среща, така може да се зададе въпрос като, откъде знаеш през какво преминава Бог и какви трудности среща Той и въобще какво е да си на Негово място?!, освен това и е написано, че Той дори преминава по неволя през състояние на полу-сън/полу-будност през първите хилядолетия от сътворението на света нататък, което в Библията е представено дори с една дума, а това най-вече е думата "шабат"(събота) (Битие 2:2-3, Изход 20:8-11), но каквото и да се каже за Бог, ние човеците по-големи ли сме от Него?!...

какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи, вселената като първоначално пространство съдържаща в себе си изначална субстанция, души, и пр., и времето като непрестанно течащо, което е независимо от мерните единици за и отмерването на време, защото каквито и (мерни) единици и методи за отмерване на време да съществуват, изначалното време винаги тече с една и съща скорост, просто един уред би могъл да отмерва в секунди, друг в друга мерна единица, която да речем се равнява приблизително на 2.3457 секунди, трети в по-други, и т.н., но има и друг фактор - скоростта, която може да се окаже трудна за установяване, например ако летиш със скорост близка до тази на светлината, малко отклонение на скоростта на елементарните частици в посока надолу може да предизвика намаляване на скоростта, с която летиш, така щото нито уредите за отмерване на скоростта да засекат отклонението, нито ти да го забележиш, нито който и да е друг с теб, защото чувството/представата на човека за време може също да се окаже засегната от това (така да се каже) системно забавяне, например възможно е костенурката да възприема своята скорост като нормална, така и заекът да има своята за нормална (така както и заекът да и се вижда твърде бърз, а тя да му се струва твърде бавна), обаче обикновено скоростта на костенурката е по-голяма от онази на заека, и това не променя преимуществото примерно на високата скорост, но и бавната скорост на костенурката си има своето преимущество, след като така тя живее стотици години повече от заека и има дебела защитна коруба, която я спасява дори и от най-едри хищници...

[Zlennox]

на базата на какво си мислиш, че Бог е само онзи, който е безкрайно всемогъщ?!, такова определение за Бог в библейските писания няма, но Той изрично е казал за Себе Си, че дори и за Самия Него има начало и край(Откровение 22:13), т.е. кръговрат, така щото и Самият Той не може да го избегне напълно за да съхрани състоянието Си абсолютно непроменено, но трябва да претърпи край и после ново начало, защото дори и Неговият живот си има цикъл, едно е да гледаш отстрани и да съдиш някой, който носи големи товари на плещите си, но друго е да си на негово място и да преминаваш през всички онези неща, през които и той преминава, и да изпитваш всички онези трудности, които и той среща, така може да се зададе въпрос като, откъде знаеш през какво преминава Бог и какви трудности среща Той и въобще какво е да си на Негово място?!, освен това и е написано, че Той дори преминава по неволя през състояние на полу-сън/полу-будност през първите хилядолетия от сътворението на света нататък, което в Библията е представено дори с една дума, а това най-вече е думата "шабат"(събота) (Битие 2:2-3, Изход 20:8-11), но каквото и да се каже за Бог, ние човеците по-големи ли сме от Него?!...

какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи, вселената като първоначално пространство съдържаща в себе си изначална субстанция, души, и пр., и времето като непрестанно течащо, което е независимо от мерните единици за и отмерването на време, защото каквито и (мерни) единици и методи за отмерване на време да съществуват, изначалното време винаги тече с една и съща скорост, просто един уред би могъл да отмерва в секунди, друг в друга мерна единица, която да речем се равнява приблизително на 2.3457 секунди, трети в по-други, и т.н., но има и друг фактор - скоростта, която може да се окаже трудна за установяване, например ако летиш със скорост близка до тази на светлината, малко отклонение на скоростта на елементарните частици в посока надолу може да предизвика намаляване на скоростта, с която летиш, така щото нито уредите за отмерване на скоростта да засекат отклонението, нито ти да го забележиш, нито който и да е друг с теб, защото чувството/представата на човека за време може също да се окаже засегната от това (така да се каже) системно забавяне, например възможно е костенурката да възприема своята скорост като нормална, така и заекът да има своята за нормална (така както и заекът да и се вижда твърде бърз, а тя да му се струва твърде бавна), обаче обикновено скоростта на костенурката е по-голяма от онази на заека, и това не променя преимуществото примерно на високата скорост, но и бавната скорост на костенурката си има своето преимущество, след като така тя живее стотици години повече от заека и има дебела защитна коруба, която я спасява дори и от най-едри хищници...

Та пак, както казах и даже както ти до някаде се изказа, до колкото се може обективно да се погледне на времето като концепция, то не съществува и по тази логика вечността. Както спомена ние хората отчтитаме времето в измерни единици като секунди, минути, часове, години и т.н. дори даже с движението на телесни обекти и неща които се случват всеки ден и през годините, тоест това е просто най-лесната съвместимост с човешката логика и как тя обработва голями пар§ета информация и ги синхронизира заедно... Та съзрях едим малък парадокс в обяснението ти...

какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи

А по-рано се издума точно обратното...

Той е най-големият от всички във всяко добро отношение, и понеже никога не е имало, няма и никога не ще има по-голям от Него в положителните качества/характеристики, затова и няма как някой да го изпревари, а след като е така, тогава Той е най-големият авторитет на вселената, от Който можем да научим/приемем най-много...

че кой друг е успял да създаде цяло вселенско творение каквото Той вече е създал от най-напред?!

Та щом вселената и времето винаги са били там та дори и преди бога, та то тогава бог със второстепенен голям взрив ли се е родил от нищото или просто и той така си е бил винагил съществувал но решил той да се пресели в нашата вселена щото наема на някоя друга бил по скъп? И пак, голяма дупка зее в тази твоя божествена вселенна теория. Вселената според теб от къде се е взела от бога или бога от нея или Морфей я е насадил в матрицата от нищото? И все пак ако бог има начало и край в един продължително непрестанен цикъл, то тогава не е ли логически да изтъкнем че дори бог да има начало и край, бог продължава да съществува във вечността със всяко свое прераждане, тоест пак си идваме на същото: "безкраен и всемогъщ".

Реалноста е един тотално субективен към човека принцип за разбирането и адаптирането мъ към околната му среда и логическата му аритметика. Термини като време, вечност, и всичко около теб включително и всичко физическо е субективно само и тотално към теб и твойто разбиране от това. Като си затвориш очите и не получваш никаква информация към тези сензорите които са очите ти и мозъка то тогава физическият свят около теб продължава ли да съществува или това е просто мозъка ти интерпретиращ атомите бомбардиращи всички твой сетивни и визуални сензори? А може би дори е само фантазия?

[npp]

Та пак, както казах и даже както ти до някаде се изказа, до колкото се може обективно да се погледне на времето като концепция, то не съществува и по тази логика вечността. Както спомена ние хората отчтитаме времето в измерни единици като секунди, минути, часове, години и т.н. дори даже с движението на телесни обекти и неща които се случват всеки ден и през годините, тоест това е просто най-лесната съвместимост с човешката логика и как тя обработва голями пар§ета информация и ги синхронизира заедно... Та съзрях едим малък парадокс в обяснението ти...

А по-рано се издума точно обратното...

Та щом вселената и времето винаги са били там та дори и преди бога, та то тогава бог със второстепенен голям взрив ли се е родил от нищото или просто и той така си е бил винагил съществувал но решил той да се пресели в нашата вселена щото наема на някоя друга бил по скъп? И пак, голяма дупка зее в тази твоя божествена вселенна теория. Вселената според теб от къде се е взела от бога или бога от нея или Морфей я е насадил в матрицата от нищото? И все пак ако бог има начало и край в един продължително непрестанен цикъл, то тогава не е ли логически да изтъкнем че дори бог да има начало и край, бог продължава да съществува във вечността със всяко свое прераждане, тоест пак си идваме на същото: "безкраен и всемогъщ".

Реалноста е един тотално субективен към човека принцип за разбирането и адаптирането мъ към околната му среда и логическата му аритметика. Термини като време, вечност, и всичко около теб включително и всичко физическо е субективно само и тотално към теб и твойто разбиране от това. Като си затвориш очите и не получваш никаква информация към тези сензорите които са очите ти и мозъка то тогава физическият свят около теб продължава ли да съществува или това е просто мозъка ти интерпретиращ атомите бомбардиращи всички твой сетивни и визуални сензори? А може би дори е само фантазия?

макар и да изглеждаш атеистично, и по-скоро да говориш научно за нещата, отколкото като вярващите, засега по мненията ти може да се съди, че си един от най-сериозните потребители в този раздел на форума

времето казваш не съществува, но само по себе си това убеждение изглежда наивно, първо защото обикновено никой от човеците досега не е успял да избегне детериорацията на времето, но обикновено всеки най-малкото е остарявал постепенно преминавайки през своите 30, после 40, след това 50 и т.н. години, като най-накрая го е постигало (така да се каже) пълна физическа смърт, второ защото това определение, така представено, само по себе си не дава никаква твърда надежда за това, че дори и да не остареем и да не умрем въобще, ще живеем достатъчно пълноценно, и истината е дори, че даже и славните същества си дават реална сметка за времето, защото едва ли биха пропуснали да избегнат усложненията, които биха (си) причинили ако се впуснат в (така да се каже) безумно гонене на вятъра...

не съм казал обратното, нали ти бе казано, че вселената е безкрайно съществуваща като изначално пространство без начало и край, докато вселенското творение е всичко, което Бог сътворява за онези шест дена(144 часа) в нея (съветвам те да не бързаш с изводите, заключенията и решенията, понеже някои тук като бързаха и се изложиха дори пред всички), ако намериш примерно една пещера, не би ли могъл да построиш уютно жилище в нея?!, обаче жилището, което ще построиш в нея няма да бъде самото пространство, което си заварил първоначално там, така и вселената като изначално пространство е различна от самото вселенско творение, което Бог създава в нея

разбира се, че истинският Господ Бог е безкраен и всемогъщ, даже Е най-висшето нещо на вселената, по-висше дори и от самата нея, но не става дума точно за прераждане, а за известен преход, понеже Него никога не Го е постигало пълна смърт, и все пак е имало и неща, които дори и Той не е могъл да направи, а най-вече това да осигури абсолютно безкраен живот на душите в Рая, поради простата причина, че дори и Неговият живот си има цикъл, като при това останалите безкрайно съществуващи неща също са напирали за раздвижване понеже в тяхната природа също има динамичност, все пак можем да се надяваме и да работим за това повече да няма такъв край за да няма нужда и от следващо такова начало, но така щото душите да получат изобилен живот в Рая, който този път да трае за цялата идна времева безкрайност, иначе, в противен случай, това не би било постижимо

а защо (да) трябва непременно да се съобразяваме с нещото наречено "наука", което човеци са развивали, а не че истинският Бог е държал на нея, особено след като по-важно би било да можем да бъдем истински полезни не само всеки на себе си, но и на мнозина та дори и на всички други?!, иначе каква полза от "обрязването" и/ли "необрязването" ако без любовта няма да се спасим?!, да се "обрежеш"(обвържеш) с наука или (с) каквото и да било друго нещо различно от съвършената любов само по себе си не решава проблема напълно и завинаги, нито въздържанието от такова "обрязване"(обвързване)...

"в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов." Галатяни 5: 6,

"Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание." Галатяни 6: 15

а какво ново би имало ако (отново си) продължим(продължаваме) да третираме ближния(съжителя) си като по-маловажен от нас?! - но това важи за всички...

[Zlennox]

макар и да изглеждаш атеистично, и по-скоро да говориш научно за нещата, отколкото като вярващите, засега по мненията ти може да се съди, че си един от най-сериозните потребители в този раздел на форума

времето казваш не съществува, но само по себе си това убеждение изглежда наивно, първо защото обикновено никой от човеците досега не е успял да избегне детериорацията на времето, но обикновено всеки най-малкото е остарявал постепенно преминавайки през своите 30, после 40, след това 50 и т.н. години, като най-накрая го е постигало (така да се каже) пълна физическа смърт, второ защото това определение, така представено, само по себе си не дава никаква твърда надежда за това, че дори и да не остареем и да не умрем въобще, ще живеем достатъчно пълноценно, и истината е дори, че даже и славните същества си дават реална сметка за времето, защото едва ли биха пропуснали да избегнат усложненията, които биха (си) причинили ако се впуснат в (така да се каже) безумно гонене на вятъра...

не съм казал обратното, нали ти бе казано, че вселената е безкрайно съществуваща като изначално пространство без начало и край, докато вселенското творение е всичко, което Бог сътворява за онези шест дена(144 часа) в нея (съветвам те да не бързаш с изводите, заключенията и решенията, понеже някои тук като бързаха и се изложиха дори пред всички), ако намериш примерно една пещера, не би ли могъл да построиш уютно жилище в нея?!, обаче жилището, което ще построиш в нея няма да бъде самото пространство, което си заварил първоначално там, така и вселената като изначално пространство е различна от самото вселенско творение, което Бог създава в нея

разбира се, че истинският Господ Бог е безкраен и всемогъщ, даже Е най-висшето нещо на вселената, по-висше дори и от самата нея, но не става дума точно за прераждане, а за известен преход, понеже Него никога не Го е постигало пълна смърт, и все пак е имало и неща, които дори и Той не е могъл да направи, а най-вече това да осигури абсолютно безкраен живот на душите в Рая, поради простата причина, че дори и Неговият живот си има цикъл, като при това останалите безкрайно съществуващи неща също са напирали за раздвижване понеже в тяхната природа също има динамичност, все пак можем да се надяваме и да работим за това повече да няма такъв край за да няма нужда и от следващо такова начало, но така щото душите да получат изобилен живот в Рая, който този път да трае за цялата идна времева безкрайност, иначе, в противен случай, това не би било постижимо

а защо (да) трябва непременно да се съобразяваме с нещото наречено "наука", което човеци са развивали, а не че истинският Бог е държал на нея, особено след като по-важно би било да можем да бъдем истински полезни не само всеки на себе си, но и на мнозина та дори и на всички други?!, иначе каква полза от "обрязването" и/ли "необрязването" ако без любовта няма да се спасим?!, да се "обрежеш"(обвържеш) с наука или (с) каквото и да било друго нещо различно от съвършената любов само по себе си не решава проблема напълно и завинаги, нито въздържанието от такова "обрязване"(обвързване)...

"в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов." Галатяни 5: 6,

"Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание." Галатяни 6: 15

а какво ново би имало ако (отново си) продължим(продължаваме) да третираме ближния(съжителя) си като по-маловажен от нас?! - но това важи за всички...

Не мисля че съм се изложил или съм на път да се изложа. Предпочитам да се считам като повече агностик от колкото атеист. Атеист съм в отношение че не виждам или поне до сега не съм видял някакви доказателства или намеци че този твой бог съществува. Не отричам вероятността от съществуването на нещо което може би е дало старт на вселената и всичко в нея, но не и признавам изповеданията на всякакви религиозни богословения, догми или пък доктрини. Повече съм против религията от колкото спиритуалността и дори най-близкото което се доближава до религия която най-много резонира с моите духовни разбирания би било Будизмът! Не съм и нихилист. Но това което ти се опитваш да ми кажеш няма ни най-малкото чуство на достовернност. Все пак ако вселената като безкрайно съществуващо, изначално пространство без начало и край, това пространство все пак съществува както ти сам каза, и то е съществувало дори даже преди бога. За да съществува нещо не би ли било логично това нещо някак си да е дошло до тази точка на начално съществуване? Или пък може би е една от тези концепций които човешкият ум просто не може да асимилира логически?

Това което ти твърдиш е създаването на нещо от нищо, този толкова оспорван парадокс от вас вярващите в перспектива с големият взрив: творението от големият взрив от нищо в нещо.

Времето за което ти говориш е по скоро биологичният процес през който всяко живо същество преминава. Детериорацията е продукт от износването на физическата форма,тоест тялото, и пак какато казах ние като хора разбираме времето в години и изминали случили се неща през и до този момент в живота ни. Това не се отнася само за живите същесвта като нас но и небесно, физически обзервателни неща дори и метафизично и психическо детериориране на самият продукт.

И пак мисля че си твърдо противоречиш. Казваш че бог е безкраен и всемогъщ но все пак казваш и обратното.

а базата на какво си мислиш, че Бог е само онзи, който е безкрайно всемогъщ?!, такова определение за Бог в библейските писания няма

Щом такова описания на бога няма в библейските писания то тогава защо мислиш че бог е безкраен и всемогъщ? Или това е предпоставка която ти се надяваш някак си да е вярна в отношение на това което ти самият вярваш че бог е? Щом бог е по висш и от самата вселена то тогава не би ли трябвало бог да е все така всемогъщ и да има способността да ерадикира всяко зло и страдание в това така безкрайно съществуващо, изначално пространство без начало и край и най важното той пък от къде се е взел щом е дошъл след вселената ? Бог може да е най-висшето нещо във вселената или поне наща вселено но тогава ако стигнахме до извода че и тъй така безкрайно съществъващото изначално пространство винаги е било там и че от нищото нещо не става … то тогава стигаме до извода че и това безкрайно пространство трябва някак си да е дошло от някаде или създадено от някой,нещо или някак си? Което ме води до друг извод… твоят бог трябва да е всемогъщ и безкраен само в реалмa или сферата на тази дадена безкрайно съществуваща вселена. Извън нея може би има други все така всемогъщи и безкрайни богове или пък може би някой по всемогъщ и по безкраен бог който е всъстояние да възпроизвежда свои алтернативни егота !?

На въпроса ти защо ‘наука’ вместо ‘религия’… ми ей така. Науката не е фундаментална и радикализираща идеология. Науката в най-елементарният смисъл е само-поправима. Тя не е сама по себе си идеология която е съсредоточена върху едно единично и затворено към въпроси подразбиране за света и вселената. Това не е и да се каже че науката има за цел да опровергае съществуването на божия сила или тем подобни широко разпространнени догми и доктрини. Напротив, това което науката прави е мотивирането на човека към скептицизма и анализаторските му способности, това човек да може да сложи въпросителна точка до всичко и всекиго и да се запита “това наистина ли така работи”, “това трябва ли да го приемам като истина ако не е доказно” и т.н. И пак науката не обезкуражава човека от неговите морални и етически възгледи, тя и не обезкъражава духовното и любовта която трябва да показваме един към друг. Теорий и хипотези се променят всеки ден, подменят старите факти с нови и разбирането за вселената и самите ние нараства. Тя просто слга питанка към всеки така конвенционално приет факт и работи над това да разгадае.

[npp]

Не мисля че съм се изложил или съм на път да се изложа. Предпочитам да се считам като повече агностик от колкото атеист. Атеист съм в отношение че не виждам или поне до сега не съм видял някакви доказателства или намеци че този твой бог съществува. Не отричам вероятността от съществуването на нещо което може би е дало старт на вселената и всичко в нея, но не и признавам изповеданията на всякакви религиозни богословения, догми или пък доктрини. Повече съм против религията от колкото спиритуалността и дори най-близкото което се доближава до религия която най-много резонира с моите духовни разбирания би било Будизмът! Не съм и нихилист. Но това което ти се опитваш да ми кажеш няма ни най-малкото чуство на достовернност. Все пак ако вселената като безкрайно съществуващо, изначално пространство без начало и край, това пространство все пак съществува както ти сам каза, и то е съществувало дори даже преди бога. За да съществува нещо не би ли било логично това нещо някак си да е дошло до тази точка на начално съществуване? Или пък може би е една от тези концепций които човешкият ум просто не може да асимилира логически?

Това което ти твърдиш е създаването на нещо от нищо, този толкова оспорван парадокс от вас вярващите в перспектива с големият взрив: творението от големият взрив от нищо в нещо.

Времето за което ти говориш е по скоро биологичният процес през който всяко живо същество преминава. Детериорацията е продукт от износването на физическата форма,тоест тялото, и пак какато казах ние като хора разбираме времето в години и изминали случили се неща през и до този момент в живота ни. Това не се отнася само за живите същесвта като нас но и небесно, физически обзервателни неща дори и метафизично и психическо детериориране на самият продукт.

И пак мисля че си твърдо противоречиш. Казваш че бог е безкраен и всемогъщ но все пак казваш и обратното.

Щом такова описания на бога няма в библейските писания то тогава защо мислиш че бог е безкраен и всемогъщ? Или това е предпоставка която ти се надяваш някак си да е вярна в отношение на това което ти самият вярваш че бог е? Щом бог е по висш и от самата вселена то тогава не би ли трябвало бог да е все така всемогъщ и да има способността да ерадикира всяко зло и страдание в това така безкрайно съществуващо, изначално пространство без начало и край и най важното той пък от къде се е взел щом е дошъл след вселената ? Бог може да е най-висшето нещо във вселената или поне наща вселено но тогава ако стигнахме до извода че и тъй така безкрайно съществъващото изначално пространство винаги е било там и че от нищото нещо не става … то тогава стигаме до извода че и това безкрайно пространство трябва някак си да е дошло от някаде или създадено от някой,нещо или някак си? Което ме води до друг извод… твоят бог трябва да е всемогъщ и безкраен само в реалмa или сферата на тази дадена безкрайно съществуваща вселена. Извън нея може би има други все така всемогъщи и безкрайни богове или пък може би някой по всемогъщ и по безкраен бог който е всъстояние да възпроизвежда свои алтернативни егота !?

по отношение на убежденията най-често срещаното явление досега беше хората да вярват само на онова, което са видели, чули, пипнали, вкусили, подушили, имали, разсъдили, и въобще на онова, което са разбрали по някакъв осезателен път/начин, обаче точно това беше и твърде лекомисленото, понеже откъде знаеш дали няма някакви духове, които не е възможно да бъдат видени и въобще възприети по осезателен път/начин дори и с най-мощните устройства/съоръжения като електронни микроскопи, телескопи, колайдери, детектори на особени енергии/енергийни полета, и т.н.?!, този въпрос е уместен и като се има предвид, че истинските Светии (на Онзи, Който наистина е истинския Господ Бог) вече са засвидетелствували, че дори и онези човешки същества, които имат най-големи окултни способности, трето око, и пр., също не са могли да видят/забележат/различат истинския Бог освен че и много други духове..., агностицизма е по-скоро научен подход, след като неговите последователи искат напълно да видят, чуят, пипнат и пр. Бог за да признаят Неговото съществуване чак тогава, спиритуалността е погрешно понятие от гледна точка на правилната вяра в истинския Господ Бог, защото в нея се акцентира на духовността (т.е.) така щото сякаш най-важното е човекът да бъде духовен, но без да се обръща достатъчно внимание на/за това каква е същинската природа на съответните/отделните духове за да може да се разбере кой от къде е, как влияе, къде отвежда, и пр., но някак си (прибързано) (съвкупността от) всичко духовно е (считана)считано за полезно от страна на нейните последователи без да си дават сметка за последствията, а будизмът е един вид заблуда, че душата може да се спаси ако изкорени всички свои желания и нежелания, понеже какво е душата без правилно разбиране, правда, любов, способност да върши/прави добро, и т.н.?!, как е възможно да има изобилен живот в такова място(наричано "нирвана") където ще бъде лишена от тези неща?!...

тук си прекалил като си казал че онова, което ти казвам е лишено от чувство на достоверност, не може да се каже, че вселената като изначално пространство без начало и край съществува преди Бог, защото нито Бог, нито тя, има(т) начало и край на своето съществуване, т.е. откакто има Бог има и такава вселена, само че никога не е имало начало на съществуването на Бог, нито начало на нейното съществуване, защото са просто безначални, те просто си съществуват без да са създадени от каквото и когото и да било, защото са абсолютно безкрайно съществуващи, но никак не са нищо, защото в своята същност и Бог и вселената е(са) нещо, представи си празно пространство вакуум, в което няма нищо, обаче да речем, че там има енергия в нейната най-проста/опростена форма, примерно нещо, от което са изградени електроните, протоните, неутроните и въобще елементарните частици, подобно и е с Бог в самото начало когато Той все още е в своята най-примитивна форма преди да се яви като напълно зрял системен Администратор на живота/вселената, т.е. когато Той все още се е намирал в Своята семенна форма на нещо подобно на яйцеклетка, така както например според теорията на биологичната еволюция най-напред е имало един най-прост едноклетъчен организъм, който е създаден от разни термални и др. физически и химически процеси, от който се е появил човека след милиарди години биологично еволюиране, по подобен начин и Бог преди сътворението е бил в своята най-изначална форма, но Той никога не е спирал да съществува, защото винаги е съществувал под една или друга форма, просто преминава през кръговрат на Своето състояние, от "яйцеклетка" в напълно зрял системен Администратор на живота и вселената, след това, в края на вечността, отново преминава по неволя в своята най-изначална форма на семе/яйцеклетка, и така до безкрай - по този начин Той винаги е съществувал, така и вселената като най-изначално пространство винаги е съществувала, защото хем абсолютно празното пространство е един вид нищо, хем във вселената винаги е имало Бог, души, (изначална) субстанция(от която Бог създал вселенското творение), "тъмнина", и (непрестанно течащото) време - всички тези неща са безкрайно съществуващи, макар (и) на моменти всяко от тях в своята най-проста/примитивна/изначална форма, точно както информацията в дигиталните устройства можеше да съществува първо като нули, след това и като единици, а после и като сложни информационни структури, масиви и бази от данни, които правят процесорите да работят по-точно определен начин за да се постигнат съответните желани ефекти/резултати, така и безкрайно съществуващите неща първоначално са в своите най-прости/примитивни/изначални форми, но те никога не спират да съществуват/да бъдат налични/да присъстват дори и за миг, обаче Бог е най-висшият, защото нищо и никой друг не може да съществува в по-висша форма без Него...

Той е всемогъщ в рамките на вечността, защото дори и за Него има край и следващо начало т.е. преход, иначе Той може да отмахне злото от човешките и другите одушевени същества напълно, но само до края на вечността, която все пак е период с начало и край, независимо дали е десетки хиляди години, стотици хиляди, милиони, милиарди или повече, вечността е най-продължителният период, и тя се обуславя от преходът, през който Бог преминава, понеже ако за Него нямаше такъв преход, тогава нито (за) вечността щеше да има край, и т.н. - така Той е напълно всемогъщ но в рамките на вечността, защото тя служи като мярка за това, не само заради началото и края, но и заради събитията, които се случват по протежението и, обаче няма друг Бог по-висш от Бог Отец, Който е представен в Библията, поради това че и Той е много рационален, и разпределя времето и ресурсите много справедливо, така щото всички души да получат/имат изобилен живот при възможно най-кратки и минимални усложнения, затова е един Бог за цялата безкрайна за нас човеците вселена, което разбира се не означава, че няма и други планети и планетарни системи в нея населявани от човешки и други одушевени същества, но разбира се тази Негова рационалност за нас човеците е толкова огромна, че умовете ни просто не могат да я поберат нито да си я въобразят/представят...

като казах "детериорация(та) на времето" имах предвид влошаването на качеството, здравето, целостта, и т.н.
|
|
v