Как разбирате човека ?

[npp]

Та пак, както казах и даже както ти до някаде се изказа, до колкото се може обективно да се погледне на времето като концепция, то не съществува и по тази логика вечността. Както спомена ние хората отчтитаме времето в измерни единици като секунди, минути, часове, години и т.н. дори даже с движението на телесни обекти и неща които се случват всеки ден и през годините, тоест това е просто най-лесната съвместимост с човешката логика и как тя обработва голями пар§ета информация и ги синхронизира заедно... Та съзрях едим малък парадокс в обяснението ти...

А по-рано се издума точно обратното...

Та щом вселената и времето винаги са били там та дори и преди бога, та то тогава бог със второстепенен голям взрив ли се е родил от нищото или просто и той така си е бил винагил съществувал но решил той да се пресели в нашата вселена щото наема на някоя друга бил по скъп? И пак, голяма дупка зее в тази твоя божествена вселенна теория. Вселената според теб от къде се е взела от бога или бога от нея или Морфей я е насадил в матрицата от нищото? И все пак ако бог има начало и край в един продължително непрестанен цикъл, то тогава не е ли логически да изтъкнем че дори бог да има начало и край, бог продължава да съществува във вечността със всяко свое прераждане, тоест пак си идваме на същото: "безкраен и всемогъщ".

Реалноста е един тотално субективен към човека принцип за разбирането и адаптирането мъ към околната му среда и логическата му аритметика. Термини като време, вечност, и всичко около теб включително и всичко физическо е субективно само и тотално към теб и твойто разбиране от това. Като си затвориш очите и не получваш никаква информация към тези сензорите които са очите ти и мозъка то тогава физическият свят около теб продължава ли да съществува или това е просто мозъка ти интерпретиращ атомите бомбардиращи всички твой сетивни и визуални сензори? А може би дори е само фантазия?

макар и да изглеждаш атеистично, и по-скоро да говориш научно за нещата, отколкото като вярващите, засега по мненията ти може да се съди, че си един от най-сериозните потребители в този раздел на форума

времето казваш не съществува, но само по себе си това убеждение изглежда наивно, първо защото обикновено никой от човеците досега не е успял да избегне детериорацията на времето, но обикновено всеки най-малкото е остарявал постепенно преминавайки през своите 30, после 40, след това 50 и т.н. години, като най-накрая го е постигало (така да се каже) пълна физическа смърт, второ защото това определение, така представено, само по себе си не дава никаква твърда надежда за това, че дори и да не остареем и да не умрем въобще, ще живеем достатъчно пълноценно, и истината е дори, че даже и славните същества си дават реална сметка за времето, защото едва ли биха пропуснали да избегнат усложненията, които биха (си) причинили ако се впуснат в (така да се каже) безумно гонене на вятъра...

не съм казал обратното, нали ти бе казано, че вселената е безкрайно съществуваща като изначално пространство без начало и край, докато вселенското творение е всичко, което Бог сътворява за онези шест дена(144 часа) в нея (съветвам те да не бързаш с изводите, заключенията и решенията, понеже някои тук като бързаха и се изложиха дори пред всички), ако намериш примерно една пещера, не би ли могъл да построиш уютно жилище в нея?!, обаче жилището, което ще построиш в нея няма да бъде самото пространство, което си заварил първоначално там, така и вселената като изначално пространство е различна от самото вселенско творение, което Бог създава в нея

разбира се, че истинският Господ Бог е безкраен и всемогъщ, даже Е най-висшето нещо на вселената, по-висше дори и от самата нея, но не става дума точно за прераждане, а за известен преход, понеже Него никога не Го е постигало пълна смърт, и все пак е имало и неща, които дори и Той не е могъл да направи, а най-вече това да осигури абсолютно безкраен живот на душите в Рая, поради простата причина, че дори и Неговият живот си има цикъл, като при това останалите безкрайно съществуващи неща също са напирали за раздвижване понеже в тяхната природа също има динамичност, все пак можем да се надяваме и да работим за това повече да няма такъв край за да няма нужда и от следващо такова начало, но така щото душите да получат изобилен живот в Рая, който този път да трае за цялата идна времева безкрайност, иначе, в противен случай, това не би било постижимо

а защо (да) трябва непременно да се съобразяваме с нещото наречено "наука", което човеци са развивали, а не че истинският Бог е държал на нея, особено след като по-важно би било да можем да бъдем истински полезни не само всеки на себе си, но и на мнозина та дори и на всички други?!, иначе каква полза от "обрязването" и/ли "необрязването" ако без любовта няма да се спасим?!, да се "обрежеш"(обвържеш) с наука или (с) каквото и да било друго нещо различно от съвършената любов само по себе си не решава проблема напълно и завинаги, нито въздържанието от такова "обрязване"(обвързване)...

"в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов." Галатяни 5: 6,

"Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание." Галатяни 6: 15

а какво ново би имало ако (отново си) продължим(продължаваме) да третираме ближния(съжителя) си като по-маловажен от нас?! - но това важи за всички...