Така, въпросът ми е слдният, според вас може ли да съществува такова приятелство. С приятелят ми наскоро скъсахме, защото просто осъзнах, че не сме един за друг, май романтичните ми чувства охладняха просто, но все пак още държа страшно много на него, както и той на мен, но може би, защото още ме обича. Не искам да не може да продължи напред заради мен, той в момента иска да се затвори в себе си, но аз не го желая. Имам чувството, че му съсипах живота, не знам защо. Скарал се с най-добрия си приятел заради мен, защото той му казал, че бил зарязал всичко заради мен. Отказах го от цигарите и от желанието му да се блъсне някъде с тази кола. Нищо друго, но може би съм го променила, знам ли. И сега ми е много съвестно за него, че остана сам. Нищо че най-добрият му приятел му наговорил куп глупости по мой адрес, аз пак го насърчавам да се сдобрят. Много объркано ми стана, извинявам се, ако съм го написала неразбираемо, защото имам много неща за казване просто и не знам откъде да започна