Вървя си със спокойна крачка по тротоара покрай блоковете и виждам любимата ми пейка. Седнах на нея да се насладя за малко на снежното време. Беше наистина красиво. Загледах се в една паркирана кола защото ми се виждаше, че се движи сянка върху нея. Получих смс и се разсеях. Бръкнах си в джоба да извадя телефона и когато погледнах надолу видях куче, което си беше легнало до краката ми. Беше чисто черно и без нашииник. Или е било там през цялото време или е дошло незабелязано. Странното беше, че въобще не ми обръщаше внимание. Гледаше напред в нищото. Изглеждаше ми тъжно и отчаяно. Дори го чух как въздиша тежко. Погледнах си телефона да видя кой какво иска. Докато четях смс-а кучето се изправи и си тръгна. Проследих го с поглед няколко метра а после се сля с тъмнината и го изгубих.