Какво ми става? Качвам се в един асансьор, а цвета му отвътре беше толкова ужасен, че чак ме депресира. Качва се още някакъв човек със светла кожа, видимо около средата на 30те, може би трениращ, с миловидно излъчване, имаше ожулени ръце от сбиване и рошава неподдържана коса. Погледна ме, аз също го погледнах и някакъв вътрешен глас ми прошепна да го нокаутирирам. Започнах да се съпротивлявам на желанието ми със всички сили. Не можех да повярвам какво ми се случва. Аз не знаех нищо за този човек, нито съм го виждал през живота ми, а мозъка ми ме караше да му нанеса средна телесна повреда. Започнах да си щракам със Зипото за да се успокоя и се молех асансьора да стигне по-бързо етажа. Щрак-щрак, щрак-щрак, щрак-щрак и най-накрая той слезе преди мен и ми пожела приятен ден с един от най-странните гласове които съм чувал. Е, размина се инцидента. Май имам нужда от почивка...