Прекарваме ли достатъчно време ?

[CrazyLittleThing]

1, била съм на твое място. С приятеля ми се виждахме петък вечер за по половин час и събота през деня за около четири часа. Това беше. Нито Коледа, нито Нова година заедно... нищо. Това продължи около месец, два. После естествено нещата си дойдоха на място и започнахме да се виждаме много по - често. Сега рядко се случва ден, в който да не го видя. Тогава бяхме на по 15, 16 години. Демек, за твойта 14 годишна приятелка, това си е нещо съвсем нормално. Tо сега се сещам, че тогава не сме имали и нуждата да сме нон стоп заедно. Но след като се замисляш по въпроса, явно ти липсва. Най - простия съвет, който мога да ти дам - кани я на срещи по - често.

2, на тази възраст, родителите са доста голям фактор. Няма нищо лошо да им кажете. Дори е възможно да започнат да я пускат повече, ако знаят, че има сериозно момче с нея. И тук идва един много важен момент - винаги я изпращай до вкъщи. Не знам дали го правиш, но ако все още не си се сетил, сега е момента. За празниците не знам дали за толкова малко време ще се организирате заедно ( то всъщност само 31 остана ), но дори и да пропуснете тази година, за един месец ходене не е кой знае каква трагедия.

[YSMF]

И тук идва един много важен момент - винаги я изпращай до вкъщи. Не знам дали го правиш, но ако все още не си се сетил, сега е момента.

Това е страшно важно. Ако си позволиш да не я вземаш или една от най - големите простотии - да я за*беш по средата на пътя не очаквай доверие от родителите, най - много да почнат да се пробват да ограничават срещите.

1/ Ако няма някаква сериозна пречка, опитвай се да уговаряш по - често срещи. Ако има сериозна причини, няма как, примиряваш се и чакаш да остане повече свободно време. На мен ми се наложи да се виждам с приятеля си веднъж в месеца, дори на моменти по - рядко. Гадно ми беше, няма спор, но после нещата се наредиха, сега дори живеем заедно. Отново ще го видя чак февруари, но няма друг начин.

2/ Абсурд е на тези празници да сте заедно, така че и да кажете, и да не кажеше ще е все същото.

[heavemyra]

Това е страшно важно. Ако си позволиш да не я вземаш или една от най - големите простотии - да я за*беш по средата на пътя не очаквай доверие от родителите, най - много да почнат да се пробват да ограничават срещите.

1/ Ако няма някаква сериозна пречка, опитвай се да уговаряш по - често срещи. Ако има сериозна причини, няма как, примиряваш се и чакаш да остане повече свободно време. На мен ми се наложи да се виждам с приятеля си веднъж в месеца, дори на моменти по - рядко. Гадно ми беше, няма спор, но после нещата се наредиха, сега дори живеем заедно. Отново ще го видя чак февруари, но няма друг начин.

2/ Абсурд е на тези празници да сте заедно, така че и да кажете, и да не кажеше ще е все същото.

За това със за*баването по пътя - никога няма да го направя :Д

[heavemyra]

1, била съм на твое място. С приятеля ми се виждахме петък вечер за по половин час и събота през деня за около четири часа. Това беше. Нито Коледа, нито Нова година заедно... нищо. Това продължи около месец, два. После естествено нещата си дойдоха на място и започнахме да се виждаме много по - често. Сега рядко се случва ден, в който да не го видя. Тогава бяхме на по 15, 16 години. Демек, за твойта 14 годишна приятелка, това си е нещо съвсем нормално. Tо сега се сещам, че тогава не сме имали и нуждата да сме нон стоп заедно. Но след като се замисляш по въпроса, явно ти липсва. Най - простия съвет, който мога да ти дам - кани я на срещи по - често.

2, на тази възраст, родителите са доста голям фактор. Няма нищо лошо да им кажете. Дори е възможно да започнат да я пускат повече, ако знаят, че има сериозно момче с нея. И тук идва един много важен момент - винаги я изпращай до вкъщи. Не знам дали го правиш, но ако все още не си се сетил, сега е момента. За празниците не знам дали за толкова малко време ще се организирате заедно ( то всъщност само 31 остана ), но дори и да пропуснете тази година, за един месец ходене не е кой знае каква трагедия.

1) Да много ми липсва дори след 1-2 дена като не я видя и ми е едно такова мъртво.Но ще се оправим някакси.
2)За изпращането - 95% от случаите я изпращам до тях. Другите 5% иска да ме изпрати до спирката , за да си хвана автобус.