Декември месец е, месеца в който си даваме сметка за изминалата година ... Та аз съм едно 16 годишно момче което всеки ден мисли как бързо е минало времето, как до вчера никой не ме взимаше на сериозно защото бях просто едно дете което не разбираше нищо,но колкото повече пораствам,толкова повече осъзнавам колко ценно е времето и как трябва да се възползвам и наслаждавам на всяка възможност и всеки момент, но докато го мисля това си минават дните ей така едни такива празни... Нямам много приятели повечето от тях не са истински за 16 години не мисля,че съм постигнал нещо съществено освен това,че съм израстнал някак си и се уча от грешките си повечето пъти,но просто седя и си мисля как идва 2016 и неусетно ще стана на 17 години и съм все по-близо до завършването на основното си образование а не искам искам да съм си цял живот на 15-16 години защото в момента ми е гадно как някой на 14-15 години е много по-добър от мен отколкото аз тогава живея с някакво такова гадно чувство за пропилян живот и страх от това какво ще е в бъдеще как ще съм... Знам някой от вас ще каже,че ми е рано да мисля за това но аз не мисля,че е така защото хора времето лети просто неусетно минават дните остават само спомените които връщат мисли за миналото,но какво да се прави това е живота просто няма как да избегна завършването на училище, да колкото и да не ми се вярва ще ми липсва и то много всичките безгрижни дни и всичкоооо... Ох защо трябва да е така моля без хейт просто исках някъде да си излея душата... Кофти е,че съм допуснал толкова много грешки, всеки ги допуска... Да имаше машина на времето просто щеше да е друго... Знам,че след време като четс този текст ще се насълзявам за старите времена, когато бяхме деца с толкова много възможности... Благодаря на всеки който си е направил труда да прочете това, моля изкажете вашето мнение по въпроса как да не го мисля това...