Здравейте. Накратко - преди няколко месеца се запознах неволно с едно момиче заради работа по общ проект. Още тогава нещо ми се отключи и проявих симпатии към нея. Започнахме да си пишем доста често, а отскоро буквално всеки ден и като цяло заформихме много добри отношения, а моите чувства се развиха още повече. Тя е от съседен клас и започна все по-чесно и по-често сама да идва да ме търси. Споделя ми за проблемите си, допитва се до мен и каквото и да й говоря й се струва интересно. Освен това постоянно търси допир с мен - гушка ме, хваща ме подръка, разрошва ми косата, обляга се на мен и тем подобни. Точно това ми дава основание да мисля, че има някакви искри между нас. Но има малка уловка. Често неволно стигаме до темата любов и тя открито заявява, че няма нужда от момче и, че иска да се развива сама без да бъде ничия и без да я ограничават. А най-интересното е, че след няколко дни въздиша как й липсва да има някого до себе си. Честно казано съм объркан с това положение и неколкократно съм бил готов да й призная всичко, но се обезкуражавам като се сетя какво ми е наговорила преди. Именно заради това реших да се допитам до вас и да поискам вашето мнение по въпроса. Благодаря
