Здравейте, аз съм момиче на 14 години. Преди си мислех, че нямам проблеми с родителите си, но сега вече осъзнах, че определено не се разбирам с майка си. Най- големият проблем е излизането навън. През лятото с много караници и неразбирателства успявам да изляза по- нормално. Сутринта за 2-3 часа и после вечерта от 16-17 до към 21:00. Но през другото време например тази ваканция е ужас. Постоянно ми вика, че съм ходела само по улиците и кфи били приятелите ми. Аз съм единствената, която се прибира в 17:00 другите стоят до 20-22 а някои са по- малки от мен. Приятелите ми- понеже майка ми беше разбрала, че те пушат и сега... Аз не пуша нито те ме карат. Пък и те не пушат често и се крият. Тя си мисли, че те са пълни идиоти, но не е така тя не ги познава толкова добре. Не бих се отказала от тях за нищо на света. Другият проблем е, че майка ми ми вика за абсолютно всичко. Не разбирам какво толкова иска, аз уча, имам добри оценки, бях първа в класацията за гимназията в която искаше да уча и на матурите бях с най- високи оценки. Единственото, което искам е тя да ме остави, защото не издържам. Тя постоянно се заяжда, но когато аз се ядосам и кажа нещо го приема като страшна обида. Аз не искам да се карам с нея и ми е много гадно. Не ме пуска навън и когато е студено, а ако случайно се разболея така ми вика и ми се кара се едно нещо кой знае какво съм направила. От няколко месеца започна да не ми пука и веднъж и казах, че не ме интересува, просто не мога повече така. Искам нормален живот. Вече не съм чак толкова малка и съм сиг, че мога да се оправям сама. Вече единственото за което ми пука е да излеза навън, но тя не ме и пуска в тъмното. Живеем в село, има толкова деца навън след 18:00 нищо няма да ми стане и на мен. Моля ви помогнете ми какво да направя, тя напълно е откачила. Не мога повече така да живея.