Имали ли сте проблеми с гордостта?

[missiee]

Преди да започна изрично ще спомена, че не съм на 12, нито на 15, защото от обърканата история аз самата бих си го помислила.
Та, проблема ми е следния:
На 18 години съм, и до сега не съм имала сериозна връзка. По една или друга причина всичко се е обърквало, била съм предавана, наранявана, изневяри и всичко както е по филмите. В началото бях много наивна, гонех ги до последно - случвало ми се е да си настъпя достойнството хиляда пъти, преди да разбера, че изобщо не си заслужава и да се почувствам унизена. За жалост, след толкова горчив опит съм изградила ужасни стени около себе си, които аз самата не мога да пробия.. стени, главно изградени от някаква безобразна гордост!
И когато за пръв път ми се случи да имам нормални отношения с някого, който ме уважава и цени, започнах с безобразията..
Не исках да му звъня, за да не се \&яуот;унижа\&яуот;, отне ми седмица за да се навия да го направя, убеждавайки се, че е абсолютно нормално и логично. След това от страх, че ще ме остави го отблъснах по детски начин, извиних се от сърце, но не се събрахме. Започнахме от начало - закачки, флиртове.. но не стигнахме до никъде. Той също е адски горделив.. (за тези, които разбират от зодии - скорпион е.) И накрая започнахме да се караме непрекъснато, без никакви причини.. и понеже съм толкова боса в отношенията направих неща, с които в последствие осъзнах колко съм накърнила достойнството му.. и сега месец не ми говори. Извиних се веднъж, и то преди да осъзная грешката си - само за да не ми се сърди. Е - не мина. Сега искам да се извиня и да му кажа колко много държа на него, въпреки че се държа като шибана ледена кралица, без да го искам..
Но всеки път, когато ме погледне с такава oмраза и доза нараненост..... се отказвам и си казвам "защо пък да падам на колене" Някой да има опит с преодоляване на гордостта? Ще съм благодарна за всеки опит, дори и критика.

[inewton]

Гордостта е порок. Не се преодолява и създава доста проблеми в определени случаи.

[jghgh]

Ами ти си стигнала до отговора на въпроса си. Ако си искрена (което ще ти е трудно, но опитай), може би той ще ти прости и ще прояви разбиране защо си се държала по тоя начин. Аз съм абсолютно същата и не една връзка съм си проваляла от гордост. Даже гордост не е правилна дума, по-скоро его. Но както и да е.
Преглътни се, ако този човек ти е важен. Ако той е зрял и си заслужава, ще оцени жеста и няма да ти прави напук. Ако не оцени жеста, и ти направи напук - поздравления, отървала си се от още един идиот по пътя ти към намирането на свестен приятел.

Егото е винаги много лош съветник... както и страхът... така че, умната

[solo_]

Преди да започна изрично ще спомена, че не съм на 12, нито на 15, защото от обърканата история аз самата бих си го помислила.
Та, проблема ми е следния:
На 18 години съм, и до сега не съм имала сериозна връзка. По една или друга причина всичко се е обърквало, била съм предавана, наранявана, изневяри и всичко както е по филмите. В началото бях много наивна, гонех ги до последно - случвало ми се е да си настъпя достойнството хиляда пъти, преди да разбера, че изобщо не си заслужава и да се почувствам унизена. За жалост, след толкова горчив опит съм изградила ужасни стени около себе си, които аз самата не мога да пробия.. стени, главно изградени от някаква безобразна гордост!
И когато за пръв път ми се случи да имам нормални отношения с някого, който ме уважава и цени, започнах с безобразията..
Не исках да му звъня, за да не се \&яуот;унижа\&яуот;, отне ми седмица за да се навия да го направя, убеждавайки се, че е абсолютно нормално и логично. След това от страх, че ще ме остави го отблъснах по детски начин, извиних се от сърце, но не се събрахме. Започнахме от начало - закачки, флиртове.. но не стигнахме до никъде. Той също е адски горделив.. (за тези, които разбират от зодии - скорпион е.) И накрая започнахме да се караме непрекъснато, без никакви причини.. и понеже съм толкова боса в отношенията направих неща, с които в последствие осъзнах колко съм накърнила достойнството му.. и сега месец не ми говори. Извиних се веднъж, и то преди да осъзная грешката си - само за да не ми се сърди. Е - не мина. Сега искам да се извиня и да му кажа колко много държа на него, въпреки че се държа като шибана ледена кралица, без да го искам..
Но всеки път, когато ме погледне с такава oмраза и доза нараненост..... се отказвам и си казвам "защо пък да падам на колене" Някой да има опит с преодоляване на гордостта? Ще съм благодарна за всеки опит, дори и критика.

Хубаво е човек да се гордее дори и нищо да няма, ако нямаш самочувствие, живота ще те смачка просто работи така... търси този който ти харесва и воъбще не се унижавай да търсиш пумярите... след като те или ти си ги зарязала еби ги и толкова не трябва да се унижаваш че после стават лоши неща

[iwish]

Ако държиш на него наистина му кажи как се чувстваш. Според мен трябва да пробваш, все пак ти самата си каза, че си допуснала грешка. Това да не си признаеш грешката, не е от гордост, а от страх. Ако е свестен ще те разбере и ще се съберете.

[DarkManX]

Ако държиш на него наистина му кажи как се чувстваш. Според мен трябва да пробваш, все пак ти самата си каза, че си допуснала грешка. Това да не си признаеш грешката, не е от гордост, а от страх. Ако е свестен ще те разбере и ще се съберете.

Твърдо за, когато "осерем" нещата с извинение трябва и да се избършем по някъв начин, казваш му нещата такива каквито са, ако имаш достойнство и искаш да бъдеш оценена, иначе колкото за гордостта всеки я има въпроса е кога ще осъзнае, че никога не е повече от другия ако повече хора се замисляха преди да кажат нещо, щеше да е съвсем друго.
Успех!

[Ivaaaaa]

Гордостта е порок. Не се преодолява и създава доста проблеми в определени случаи.

Не и не.
Та, както вече се каза това е его. Според мен първо трябва да го излекуваш до някакви нормални граници /нужно е да го притежаваме, но границата с патологията е нежничка/. След това пристъпи към каквото и да е действие.

[espаdа]

dobre e da ima6 dostoinstwo, no gordostta ne pomaga za ni6to oswen za towa da izglejda6 kato prekaleno stegnat (skowan) 4owek sred drugite. az taka smqtam.

[NomNomNom]

Понякога се чудя коя от двете крайности е по-болезнена, ама тайната е в думата "крайност".

[inewton]

Не и не.
Та, както вече се каза това е его. Според мен първо трябва да го излекуваш до някакви нормални граници /нужно е да го притежаваме, но границата с патологията е нежничка/. След това пристъпи към каквото и да е действие.

Там е работата. Това его не се лекува. А и е пристрастяващо, хората не искат да се излекуват.

[tonybadams]

Това е маска ,която ще падне с времето. Рано или късно нещата ше се нормализират.