'Партньорите при раждане
При много жени се появява желание по време на раждането да присъстват един, двама или трима души и това е напълно естествено. За живите същества, живеещи на групи, пълното уединение при раждането не е характерно, на него по принцип присъстват роднини. Това създава усещане за защитеност. Самките на шимпанзетата и на горилите се отделят от групата и раждат в присъствеито на 1-2 самеца. Стадните животни (слонове, антилопи) изобщо не се отделят от групата.
При човека също се наблюдава желание за усамотяване и раждане в присъствието на 1-3 партньори, на които жената има най-голямо доверие. Естествено ще бъде раждането, ако в обстановката липсва нервно напрежение и дискомфорт.

Инстинктивно поведение на родилката
По време на раждане жената се вглъбява в себе си, изживява промени в състоянието на съзнанието. Тя интуитивно си търси удобна поза. Най-успешно е раждането, когато най-малко е подложено на съзнателен контрол. Това поведение включва естествено дишане, издаване на звуци, смяна на позата и движение. Благодарение на генетичния механизъм, тези действия са съгласувани с голяма точност. Изкуството за оказване на помощ при естествено раждане се състои в умението да дадеш на жената възможност да се държи максимално свободно, което помага за включване на несъзнателните механизми на саморегулиране на раждането.

Дишане и викане на родилката
С постепенното усилване на контракциите, дишането на родилката се активизира, което по-късно може да се прояви във вид на стонове и викове. Това е нормално физиологично явление, имащо невро-ендокринна основа, а не е израз на страдание или проява на нетърпение. Звуците, издавани от жената, подпомагат раждането.

Всекидневните физически натоварвания на съвременната жена често са недостатъчни.
За да може организмът без напрежение да регулира дълбочината и ритъма на дишане по време на раждането, необходима е известна подготовка. Редовните занимания с прости дихателни упражнения разширяват възможностите на дихателната система. В решителния момент, изискващ напрежение на всички жизнени сили, естествените механизми на активното дишане, стоновете и виковете ще се включат автоматично, без усилия от страна на родилката. За организма това ще бъде не екстремно, а привично натоварване.

Положение на тялото и пози
В хода на раждането жената нееднократно сменя положението на тялото си за облекчаване на болките и за регулиране на скоростта на протичането му. От позата и динамиката на движенията зависи дишането на родилката и характера на издаваните звуци. Основните пози и движения при раждане са: на колене, клекнало положение, седнала, права, ходейки, наведена. Но най-добрата поза при раждане е тази, която ще избере сама родилката. Задължителното използване на някаква поза би й наложило механично изпълнение и би попречило на оптималното положение за раждане.

Заключение
Оказва се, че не всяко леко и безболезнено раждане може да се нарече естествено. Естествените механизми не могат да се включат, ако жената е скована, напрегната или действа според предварително заучена схема. Ако спокойствието на жената е резултат от самоконтрол, то несъзнателните механизми за регулиране на родовата дейност няма да проработят. И макар че раждането в този случай може да протече леко, удобно за околните, жената няма да се възползва от предимствата на естественото раждане. Същият резултат се получава, ако тя не се справи сама с болката, а с помощта на анестезия.
При естественото раждане обикновено жената забравя за болката. Но това не е най-важното. Същите тези механизми, които позволяват на жената да се справи с неприятните усещания по време на раждането, включват и мощния майчински инстинкт, който при друго развитие на събитията просто не се включва. Възприето е, че този инстинкт е присъщ на всяка майка, но това съвсем не е така. Както и за всеки друг инстинкт, необходими са определени биологични механизми за неговото включване. Естественото раждане е точно такъв механизъм и то създава необходимата основа за бъдещите отношения между майка и дете.