Как спят новородените?

В този материал ще стане въпрос за физиологичната норма на децата през първите два месеца от живота им-заспиване при кърмене и съвместен сън с майката.
Нормално е за едно бебе да има 80% повърхностен и само 20% дълбок сън. Ръстът на детето се променя според увеличаване продължителността на фазата на дълбокия сън с около 60% (повърхностен) и 40% (дълбок). Това е свързано с формирането на нервната система на детето: точно при повърхностния сън мозъкът се развива активно. През първия месец от живота си, като че ли бебето през цялото време спи, а това е така, защото при започване на кърменето в организма на детето постъпва мляко и това води до натрупване на ЖКТ. Като цяло процесът на спане на бебето е напълно нормален и физиологичен. Единственото нещо, което е добре да бъде следено е дали то спи повече от два часа подред от края на предишното кърмене. За два часа нивото на глюкоза в кръвта постепенно пада и той престава да се оросява. Още една особеност е заспиването на някои бебета само при кърмене. Това е напълно нормално и свидетелства за повишена потребност на детето от майчиното присъствие. За да организира ежедневието си най-добре майката трябва да наблюдава ритъма на своето дете и се съобразява най-вече с него.
Към третия месец детето обикновено вече има доста ясен режим: нощният сън трае от 9 до 12 часа с периоди на повърхностен сън, а продължителността на дневния може да бъде от 20 до 40 минути и до 2 часа.
Към шестия месец остават до 3-4 дневни заспивания и около 15-16 часа спане за деня. Към деветия месец повечето деца преминават на заспиване два пъти на ден и остават около 13-14 часа спане и така продължава до година и половина.


[bПлачът е много вреден за новороденото, защото той намалява капацитета на белите дробове, повишава интракарциналното налягане и поставя началото на стресова реакция в организма.[/b]

Плачът не е полезен за дробовете на бебето. Един от най-разпространените митове от медицинския фолклор е “Оставете бебето да плаче, това е полезно за дробовете.” Още в края на 1970-те години проучвания доказват, че бебета, които са оставяни да плачат, имат пулс, достигащ тревожно високи нива, и понижено съдържание на кислород в кръвта. Когато същите тези бебета биват успокоени, сърдечно-съдовата им система бързо се нормализира, показвайки ясно, колко бързо бебетата разпознават, че вече са на сигурно място. Ако бебето бъде оставено да плаче и не бъде успокоено, то остава в състояние на физиологичен и психологически дистрес.”
“Ранният стрес, който е резултат от отделянето от майката, води до промени в мозъка на бебето, които правят бъдещия възрастен по-податлив на на стрес през целия му живот,” казват Комънс и Милър, изследователи от Факултета по Медицина на Университета Харвард. Учените изследвали практиките за отглеждане на деца в САЩ и в други култури и казват, че широкоприетата американска практика, бебетата да спят в отделни креватчета – дори в отделна стая, - и да не се откликва бързо на плача им, може да доведе до случаи на пост-травматичен стрес и постоянна паника, когато децата пораснат, дори и в зряла възраст.
“Родителите трябва да знаят, че да оставят бебето си да плаче без нужда го уврежда за постоянно,” – казва Комънс. “Това променя нервната система на бебето, така че то става свръхчувствително към бъдещи травми.”
“... Причина за плача може да бъде, че бебето е изплашено, усеща болка, не се чувства комфортно или е изплашено. Чрез плача то се опитва да комуникира. Често, след като се събуди , бебето започва да дава “сигнали” на хората, които се грижат за него, чрез тихо промрънкване, което преминава в отчаян плач, ако не му бъде обърнато внимание.
Понякога плачът се тълкува погрешно като израз на гняв или като опит за манипулация. Но такъв отчаян плач може да бъде обяснен като страх. Страх, породен от неприятното усещане на бебето, че е изцапано, от къркорещата болка в стомаха, или от уязвимостта, която бебето усеща, когато е само в тъмното.
Страхът от нападение или смърт е дълбоко вкоренен у нас. Днес ние, като родители, знаем, че бебето е на сигурно място, само в люлката си. Но в мозъка на бебето е закодиран първичен страх, който често действа в ранна възраст. Бебето не може да осъзнае, че е в безопасност – то се чувства сигурно само до майка си или друг възрастен, който се грижи за него.
Когато бебето е в състояние на безпомощен страх, у него действа инстинктът за борба или бягство. Едно бебе обаче не може нито да се бори, нито да избяга. Ако паниката му не бъде успокоена от възрастен, внезапен приток на химикали и хормони може да започне да бушува в мозъка му, насочвайки се главно към амигдала и хипоталамуса, за нездравословно дълъг период от време.