Той се движеше в нея с резки тласъци, предизвикани от обзелата го буйна страст. Не беше внимателен, а трябваше, защото… Лили си каза, че не бива да мисли за болестта си в тези блажени мигове на върховна наслада, когато цялото й същество, копнееше за още и още и още…
Отлепяха устните си само за кратко, колкото да изпъшкат от възбуда и копнеж. Актът продължаваше вече половин час и имаше не само сексуален, но и емоционален заряд. Да, Лили обичаше този мъж. Обичаше го с цялото си сърце. Искаше да се обвърже завинаги с него… стига той да пожелае.
- Ники, обичам те – прошепна тя и впи нокти в гърба му, без да осъзнава, че му причинява болка.
- И аз те обичам, Лили – отвърна Никола и проникна още по-дълбоко, задъхвайки се от вълнение. Лили посрещна с готовност новата поредица от тласъци, като разкрачи още повече краката си. Имаше чувството, че е лека като балон с хелий и всеки момент ще започне да се издига.
При последвалото силно притискане, когато Никола еякулираше, Лили усети как нещо в таза й изпука и започна да пулсира болезнено. Болката бързо се усили и плъзна нагоре, стягайки кръста й в парализираща хватка. Лили изпъшка и отпусна краката си. Опасяваше се, че се е случило точно това, което от край време всячески се бе опитвала да избегне. Никола приключи и се полегна тежко върху нея – не бе разбрал, че има проблем. Лили го избута внимателно настрани. Идеше й да завие от болка и гняв, но някак си успя да се въздържи. Не искаше да плаши любимия си, с когото не бе споделила здравословния си проблем.
– Ники, остави ме сама, моля те.
– Какво има?
– Просто съм изморена, искам да си почина.
– Да не би да сбърках нещо?
– Не, не, сексът бе прекрасен. Може би емоциите ми дойдоха малко в повече.
– Обичам те, Лили.
– И аз те обичам.
– Искаш ли да направя нещо за теб?
– Не, смятам да подремна малко, а ти… май е време да тръгваш на работа?
– Да.
– Добре тогава, до довечера.
Никола стана от леглото и започна да се облича, като хвърляше притеснени погледи към любимата си.
– Изглеждаш ми бледа.
– Дребно неразположение, не се притеснявай, ще се оправя.
Никола си тръгна, а Лили остана да лежи по гръб с изпружени крака, чудейки се какво си е счупила този път. Малко по-късно направи опит да седне, но й се удаде само да се надигне леко на лакти. Чувстваше се като премазана от валяк. Вдигна телефона си и се обади на майка си, която спеше в съседната стая.
– Мамо, мисля, че пак си счупих нещо – проплака Лили.
– Олеле! Сигурна ли си, миличка?
– Да, мамо.
– Идвам.

***

Лили лежеше в болничното си легло и се взираше в потъмнялото от гняв лице на майка си, която крачеше напред-назад, стиснала в ръката си някакъв намачкан документ.
– Този Никола е виновен! – изсъска възрастната жена. – Нерезът му с нерез мръсен!
– Не е виновен. Той не знаеше.
– Не си му казала?
– Не, мислех, че няма да има проблеми.
– Ама ти луда ли си, дъще! Ох, трябваше да му обясня, че се налага да е по-внимателен с теб, още когато започнахте да излизате заедно преди месец.
– Не се обвинявай, грешката е моя. Но се опасявах, че ще ме зареже, ако разбере. А аз… аз го обичам.
– Я стига, обичала го! Глупости!
– Мамо! Недей!
– Ох, миличка, толкова ми е мъчно за теб! Дванайсет счупвания за период от шест години. Ту крак, ту ръка, а сега и таза. Все се надявам някога да намерят лечение за това генетично заболяване.
– И аз се надявам, мамо. Какво ти каза докторът?
– Утре ще те изпишат. Нищо повече не могат да направят за теб тук. Трябва да лежиш в специален хамак поне два месеца. Следобяд вкъщи ще дойде човек да го монтира.
– Мамо, защо си ми взела мобилния.
– Не исках да се обаждаш на Никола преди да сме уточнили някои неща.
– Какви неща?
– Всъщност изобщо не искам да му се обаждаш, засега.
– Не, в никакъв случай. Не съм съгласна.
– Дъще, изслушай ме и се опитай да помислиш трезво. Ако разбере, че си толкова чуплива, че не можеш да правиш секс, ще те зареже.
– Може да се получи, просто трябва да е по-внимателен.
– Нали ги знаеш колко са необуздани мъжете. Ще се заплесне и пак ще те потроши. Не, никакви срещи с него, докато не се възстановиш!
– Но ние няма да правим нищо! Само ще си приказваме.
– Нима искаш да те вижда такава? Лежаща в ортопедичен хамак, с катетър, в невъзможност да се обслужваш сама? Може би си мислиш, че той гори от желание да ти слага подлогата?
– Мамо, ужасна си!
– Аз ще се грижа за теб, така че искам да ме слушаш. Мисля ти доброто.
– Няма да се откажа от него!
– Не искам това от теб.
– А какво искаш?
– Няма да му се обаждаш, докато не се възстановиш. Ако дойде вкъщи, ще му кажа, че си заминала при братовчедка си в Англия.
– Много плоска лъжа. Няма да се хване. Той знае, че искам да се виждаме всеки ден.
– Заминала си за Англия и ще му се обадиш след три месеца, точка.
– И какъв е смисълът от тази тъпотия?
– Първо, няма да те вижда в такова безпомощно състояние. Второ, ще провериш дали са силни чувствата му. Трето, той няма да разбере, че е виновен за инцидента и съответно няма да го измъчва вина. След три месеца, когато си стъпиш на краката, ще го извикаме и ще му разкажем всичко. Ако решите да продължите връзката си, аз ще ви дам благословията си. Заклевам се!
Лили сбърчи замислено вежди, после с присвити устни каза:
– Добре.
– Никакви телефонни разговори, ясно?
– Вече ти казах, че съм съгласна.
– Обичам те, Лили.
– И аз те обичам, мамо.