Понеже вече изобщо не ми пука от това какво мислят хората , ще изкажа мнението си. Знай че щом си на дъното ти не можеш да паднеш по-ниско, докато хората които са по-високо от теб винаги ще рискуват да паднат по-ниско. Аз просто си живея живота , разхождам се сам по тъмните улици и като прочета за някой инцидент , аз изпитвам удоволствие че човекът който е пострадал при инцидента е паднал по-ниско. Нали знаеш, щом съм вече смотан , скучен и дебел аз не мога да падна по-ниско от това дори да искам. Но човек , които има много приятели и е забавен , умен и е душата на компанията , може да се депресира и един ден да изгуби всичко и да стане едно нищо, той ще го преживее много тежко тъй като е имал хора и приятели , които го обичат , а сега е сам. Точно тези неща ме накараха да се преборя с комплексите и вече гледам на хората като 2-3 годишни деца без значение дали са по-малки или по-големи от мен. Това че някой е по-възрастен от мен , определено не го прави по-възрастен от мен психически. Вече не намирам проблемите ми като минуси , а точно обратното! Моята психика не ме прави Бог или нещо такова... просто вече не се притеснявам от това какво мислят хората. И въпреки всичко аз все още имам достааа проблеми.