Не знам какво да правя :/

[Awesome.]

Вижте...моят проблем не е като на повечето писали тук, не ме е оставяло гаджето, не ревнувам никого, затова ако искате просто редовната тема - върнете 1 страница назад и четете. Това, което не ме оставя на мира, е мисълта, че най-вероятно се лиших от може би единственото момиче, което е било искрено с мен, искало е да бъде с мен и наистина ме е правело щастлив. Начинът, по който нещата се случиха, беше наистина шантав - бяхме просто приятели (за жалост такива и останахме, а в края и по-малко от такива), тя тъкмо се беше разделила с гаджето си, а аз си поплаквах за 1 едно момиче, за което няма да пиша или говоря. Както и двамата ни беше налегнала мъка, всъщност открихме някаква близост, беше ваканцията и постоянно си говорехме по телефона (смених си плана, понеже разговорите ни бяха по 3 часа + и това оказа лош ефект над паричното ми състояние ). Ако можех да правя 1 нещо - това беше да я разсмивам, поне за това се сещам, както и за невероятното си време, в което съм споделял с нея. На няколко пъти бяхме подхващали темите за любовта, но и двамата казвахме, че може би просто сме прекалено различни, все още шегувайки се често. Повярвайте ми, съжалявам за всеки 1 път, когато съм си позволил да пренебрегна тези моменти, само да имах още 1 шанс да повторя тези разговори... Минаваше време, училището наближаваше и тя ме запозна с 1 нейна приятелка, която отдавна беше казала, че има някакви предпочитания към мен. Отначало не знаех как да реагирам, понеже дори тогава усещах, че това просто не е правилно - бях се привързал и не можех да водя дълги и дълбоки разговори с друга, но мисълта, че точно тя ми я препоръча и ме подкани ме накара да мисля, че вече не иска много общо с мен. Разговорите ни намаляха, отначало леко, после по 1 - 2 пъти седмично, а накрая спряха. Училището започна и ние спряхме да си пишем или говорим, въпреки че както вече може би се досещате учим на едно място. Между мен и онази нейна приятелка нещата не се получиха като хората, а за нея чух, че също не можела да се похвали с някакви успехи в любовния живот. В този момент се чувствам наистина сам, но това, което ми липсва не е щастието ми, а момичето, което никога не накарах да се чувства обичано толкова много, колкото заслужаваше. Чувствам се като боклук за това и никога няма да си го простя.

[BartSimpson]

Баце, мисля, че много хора са имали такива моменти, когато след даден момент осъзнават какви боклуци са били. Продължи напред. Ако смяташ, че би ти било по-леко на душата й се извини за всичко и не се застоявай на едно място. Аз също съм правил подобна грешка и се смятах за боклук, но след като си простиш и се стараеш за напред да не правиш същите грешки нещата ще станат по-добри. Успех.

[mincheto]

Нали учите в едно училище?Никога нее късно да и признаеш всичко.И да и покажеш,че я харесваш

[Животно]

Вижте...моят проблем не е като на повечето писали тук, не ме е оставяло гаджето, не ревнувам никого, затова ако искате просто редовната тема - върнете 1 страница назад и четете. Това, което не ме оставя на мира, е мисълта, че най-вероятно се лиших от може би единственото момиче, което е било искрено с мен, искало е да бъде с мен и наистина ме е правело щастлив. Начинът, по който нещата се случиха, беше наистина шантав - бяхме просто приятели (за жалост такива и останахме, а в края и по-малко от такива), тя тъкмо се беше разделила с гаджето си, а аз си поплаквах за 1 едно момиче, за което няма да пиша или говоря. Както и двамата ни беше налегнала мъка, всъщност открихме някаква близост, беше ваканцията и постоянно си говорехме по телефона (смених си плана, понеже разговорите ни бяха по 3 часа + и това оказа лош ефект над паричното ми състояние ). Ако можех да правя 1 нещо - това беше да я разсмивам, поне за това се сещам, както и за невероятното си време, в което съм споделял с нея. На няколко пъти бяхме подхващали темите за любовта, но и двамата казвахме, че може би просто сме прекалено различни, все още шегувайки се често. Повярвайте ми, съжалявам за всеки 1 път, когато съм си позволил да пренебрегна тези моменти, само да имах още 1 шанс да повторя тези разговори... Минаваше време, училището наближаваше и тя ме запозна с 1 нейна приятелка, която отдавна беше казала, че има някакви предпочитания към мен. Отначало не знаех как да реагирам, понеже дори тогава усещах, че това просто не е правилно - бях се привързал и не можех да водя дълги и дълбоки разговори с друга, но мисълта, че точно тя ми я препоръча и ме подкани ме накара да мисля, че вече не иска много общо с мен. Разговорите ни намаляха, отначало леко, после по 1 - 2 пъти седмично, а накрая спряха. Училището започна и ние спряхме да си пишем или говорим, въпреки че както вече може би се досещате учим на едно място. Между мен и онази нейна приятелка нещата не се получиха като хората, а за нея чух, че също не можела да се похвали с някакви успехи в любовния живот. В този момент се чувствам наистина сам, но това, което ми липсва не е щастието ми, а момичето, което никога не накарах да се чувства обичано толкова много, колкото заслужаваше. Чувствам се като боклук за това и никога няма да си го простя.

добре

[Awesome.]

Благодаря ви за съветите, наистина имах нужда от това

[sоlo_]

И аз имам нужда от помощ, шизофреник съм, не ми е лесно

[Dwуd96]

И аз съм бавняр и на мен помагайте!

[sоlo_]

Искам помощ, дебил съм и нямам живот па ла са

[solo_]

Хейй копирач... Как успя да си направиш акаунт като моя със същата дата ? о не ... ти си един от феновете ми !

[baby_baby]

Щом те орежда с друго момиче не те харесва за гадже трябва да се примириш от този факт

[MistarTroll]

Пиеш една голяма студена чаша вода и продължаваш на пред,не се коси за нея тя ше си намери е*ач ти гледай да си добре.