Първа среща за едно дърто дете

[TUBORGer]

И така, бях писал преди известно време, че не съм излизал на среща от години буквално, няколко коментара ме решиха да променя и за мое щастие срещнах едно момиче наскоро. Имаше искра между нас от първия момент и дори бавното ми мозъче загря за това. Сега си пишем (не знам защо вообще продължава да ми отговоря като не успявам да измисля нищо умно да си говорим,но..) и логично ще излезем. Това е страхотно начало, но мозъкът ми се претоварва от някой мисли, а именно как би трябвало да протече срещата ни. Както казах, излизах за последно преди доста време, бях нескопосан, глуповат и срамежлив на срещите, но бях малък и някак си когато си на 15-20 и излизаш с връстничка е нормално разговорите ви да са по-детински (да не се обидят по-младите от мен) и сега когато вече съм така влязал в уж една по-сериозна възраст и ще изляза с човек на моята възраст (че дори и по-голяма) ми е малко странно и сковано, защото не искам да изглеждам като пълен малоумник и така да се каже искам да изглеждам по-сериозно. Да не говорим, че като излизах аз по-срещи бяхме на възраст в която си беше нормално за целувка да чакаш 2-3 срещи, да не говорим за друго, пък сега вече...Да не говорим, че не знам как ще протече всичко, ако я поканя и в нас, защото от скоро ми се наложи да се върна и стана майна отново и да живея с нашите.

Общо взето едно пораснало момченце има нужда от съвет как да се впише в съвременния живот на един в средата на двайсете човечец.