БЪЛГАРИЯ И ВЪПРОСЪТ ЗА СИГУРНОСТТА НА МЛАДИТЕ В ИНТЕРНЕТ
В България все още не съществува стратегия, насочена към преодоляване на рисковете за сигурността на младите хора в интернет. Компетенциите в тази сфера са разпределени между различни държавни органи, но това е още една предпоставка да се размива отговорността.
Органите, които основно се занимават с въпросите на безопасността на децата в интернет е Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а също така и ГДБОП- МВР. Нека не забравяме, че основата в борбата с престъпленията, включително и тези, свързани с интернет, е превенцията. Добра практика в това отношение е сайтът cybercrime.bg, който освен всичко друго съдържа и полезни съвети към родители за безопасната работа на децата им в интернет. Тези съвети включват използването на интернет семейно, т.е. комуникация между дете и родител относно посетените сайтове, опасностите, които крият сайтовете за запознанства и др. Дейност по въпроса за сигурността на младите в интернет извършва и неправителствения сектор, като сайта safe.teacher.bg, Фондация „Партньори- България“, а в страната също се провежда международният Ден за безопасен интернет. Трябва да се отбележи дейността на Националният център за безопасен интернет, който обединява държавния сектор, бизнеса и неправителствени организации в опит да превърне интернет в едно по-безопасно място и да се предотвратяват киберпрестъпления. Друг пример от кампанията на Микрософт България „НетАларма“, в рамките на която ученици от гимназиите в цялата страна съставиха първия „Манифест за безопасен интернет“. Кампанията е осъществена със сътрудничеството на членовете на Детския съвет към Държавната агенция за закрила на детето и младежката aсоциация “Български детски и младежки парламент” . Чрез своя Манифест, учениците не само споделят какво е важно за тях в Интернет, но и дават идеи за това какви етични и професионални норми е необходимо да се спазват от страна на потребителите.
По данни на Националния статистически институт около 83% от българските граждани на възраст между 16 и 24 години редовно използват интернет. Ако прибавим към тази цифра децата под 16 години, тогава цифрата може да скочи до 90%, както стана ясно на провелата се кръгла маса по въпросите на защитата на децата в интернет пространството, организирана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От друга страна проучване, извършено за Европейската комисия от мрежата European Schoolnet и Университетът в Лиеж показва, че българските осмокласници са сред най-неуверените в ЕС по отношение на своята онлайн безопасност. Процентът на увереността обаче бележи растеж в 11 клас, като стига средното за ЕС ниво. Основните рискове за младите хора в България са опасността от скъсване с реалността и пристрастяване към видеоигрите, манипулация следствие на онлайн запознанства, експлоатация на детски труд. Като мерки за противодействие на тези рискове се организират най-вече срещи с ученици, обучителни курсове за родители и различни рекламни кампании, целящи повишаване културата на сигурност в интернет.
Банковият сектор в България също е ангажиран със сигурността в интернет и в частност по отношение на електронното банкиране. На сайтовете на банките могат да се открият детайлни правила за сигурността при извършване на финансови операции онлайн, което е от особено значение за младите хора, които се запознават с онлайн услугите на банките. Сред най-важните препоръки са работа единствено с личен компютър, редовно обновяване на софтуера, проверка на страницата за интернет банкиране, която трябва да започва с https (което означава, че сайта притежава специален сертификат за сигурност (SSL certificate или новият TLS certificate), гарантиращ, че връзката със страницата е кодирана, тази препоръка важи и за работа с всякакви други сайтове), въвеждане на допълнителни потребителски идентификатори под формата на кодове, чрез които извършената транзакция да се потвърждава с безплатен SMS, съхранение на такива кодове и друга чувствителна информация на физически носител, а не на компютъра или друго устройство с достъп до интернет.
Всички посочени по-горе мерки или добри практики в България са реализирани по-скоро като инициатива на отделни министерства или организации /основно неправителствени/. Прави впечатление липсата на единно виждане и политика в областта на защита на младите хора в интернет, която да обхване както обучението на самите млади хора, така и предоставяне на повече информация на всички лица и институции, отговорни за тяхното израстване. Естествено, трябва да има и ясна визия за ролята и мястото на държавата н този процес, защото интернет се само че дублира, но понякога и замества реалността, в която досега изцяло живеехме.
ИЗВОДИ:
Младите действително остават най-уязвимата група в интернет. Те са склонни да възприемат нови неща много по-бързо от останалата част от населението, а същевременно са уверени в способността си да се справят с потенциални рискове. От друга страна интернет предоставя неограничени възможности за комуникация и информация, но паралелно с тази неограниченост съществуват рискове и заплахи, които се развиват много бързо (появяват се нови, старите се усъвършенстват), а техни жертви най-често стават именно децата и юношите. За да се преодолее тази уязвимост е необходим комплексен подход при формиране на политиките.
Семейството и образователните институции са най-близко до младежта и затова следва да имат водеща роля при запознаването им с опасностите в интернет. Това разбира се не би било достатъчно без усилията на държавата, която да даде насоките за гарантиране на киберсигурността и гражданския сектор, който да допринесе за развитието на тези насоки чрез своя иновационен капацитет. Банките, интернет доставчиците и IT компаниите са последната част от уравнението, която не може да се изключи. Чрез специфичната дейност, която извършват техният принос в повишаване на безопасността в интернет е безценен. Трябва да се даде възможност на младите да участват активно в този процес чрез участие в проекти и проучвания, които се фокусират върху киберсигурността и чрез възможността да споделят опит и идеи със свои връстници. В сравнение с повечето държави членки от ЕС България не работи достатъчно активно по сигурността на младите в интернет. Европейските държави залагат на публично – частното партньорство и отдават сериозно значение на комуникацията и взаимодействието между всички заинтересовани, отделят специално внимание на киберсигурността чрез създаването на стратегии, органи, организирането на продължителни обучения и изготвянето на специални препоръки.
Не бива да се забравяме и ролята на училището. Това е мястото, което следва да подготви младите хора за предизвикателствата на живота. Именно тук те трябва да се запознаят с рисковете в интернет. Отделянето на часове, посветени на безопасността в интернет в рамките на програмата по Информатика/Информационни технологии е от съществено значение за повишаване сигурността в интернет.
В България като цяло проблемите, свързани със сигурността в интернет се подценяват. Затова говори и фактът, че в България няма единен орган, който да се занимава с политиките и мерките в областта на киберсигурността. Все още няма и разработена стратегия за киберсигурност, въпреки че няколко поредни правителства си поставят нейното приемане като приоритет.
Отделни министерства и държавни органи са изградили способности за превенция на рисковете във виртуалното пространство, но това е по-скоро в резултат на реализацията на секторните политики, за които те са отговорни, но не и цялостна визия. Както редица европейски държави и България следва да създаде свой национален орган в областта на киберсигурността, който да гледа глобално на тези въпроси, необходимо е осъвременяване на законодателството и предприемане на конкретни практически стъпки в тази насока.
Като особено уязвима група, каквато са младите, държавните институция трябва да имат един по-широк поглед при информирането за рисковете и представянето на мерките, които младите трябва да предприемат за тяхната лична безопасност в интернет. Отделните инициативи на фирми и неправителствени организации са полезни, но сигурността на младите в интернет трябва да се превърне в устойчива държавна политика, а тъй като младежта е бъдещето на всяка една държава това ще е полезно и за цялото общество.