Ами...

[an7raks]

Прав си просто не знам как ще го направя, но подобно посегателство променя и чувствата до известна степен.. Дано само не стане по-лошо.

Няма да стане по-лошо, ако въпросният получи възможност да си преосмисли приоритетите и поведението на спокойствие. Това може да стане или в пандиза, или в болницата. Второто е по-лесно.

[Omega]

Като те фраснал, му заяваш, че следващия път ще забрави за теб. Зависи дали го обичаш, толкова, че да му простиш. Да те тресне, така, че да имаш синина е... незнам, едно е шамар ама чак такъв.

[lunacy]

Това с приятелката не е вариант по никакъв начин, защото аверката не може да я прибере завинаги вкъщи, не може да ѝ усигори някаква защита, а и не е длъжна. Научена съм, че приятелите са до време, че никой няма да се изложи на реална опасност (не говоря за физическо, а за психическо насилие) заради някого, с когото се е ровил в пясъчника. Обаче за да чоже тоя някой да се рови в пясъка и за да е жив досега, е имало няколко човека, където са се блъскли години наред, грижили са се за въпросния, когато не е можел да си уцели устата с лъжица и са плакали, когато и него го е боляло.
Като се скрие при приятелка, дали момчето не може да ги причака някъде, за да си показва мъжеството? Дали приятелката няма да хукне разплакана и пищяща и да остави авторката да се оправя сама?
Това го казвам в качеството си на човек, който вчера е разбрал, че има семейство. И да, не казвам, че задължително трябва да си мълчиш за пред аверите, но пък никой не е длъжен да предложи помощ срещу черните ти очи, излагайки и себе си на някаква опасност, пак казвам.
Всеки иска да бъде голям, но за да стане голям, първо трябва да спре да е осран. А авторката от страх ще направи простотията да се укрие при приятелка и ще стане лошо и за двете. Пак казвам - гордостта не боли и не тежи повече от счупените кости.
И от целия пост далеч не казвам, че трябва брат ѝ и баща ѝ да ходят да се правят на супермен и да бият лошия. Просто като си около мама и тати, имаш за какво да се хванеш.

е, не я посъветвах да стои при приятелката завинаги Д:


съгласна съм че е по-добре като че ли да остане при родителите си иначе, но ако чак толкова много не иска да им казва, по-добре да отиде при приятелка, отколкото да остане с тоя

това, което си написала за приятелството са си твои нагласи и/или преживявания и не съвпадат с моите; моето мнение /не точно от личен опит, по-скоро от разказите на приятели или познати/ е че в някои ситуации даже близките ти извън семейството са истинските ти близки, но това е друга тема

и така или иначе всичко много зависи от ситуацията; на въпроса ти дали приятелката ѝ няма да избяга и да я зареже, ако онзи ги нападне-възможно е да го направи; но ако ѝ е приятелка в истинския смисъл на думата /или смисъла, който влагам аз поне/-не, не би я оставила сама
ако трябва да съм честна, не си представям кой въобще, дори /не/познат/а/ би я зарязал просто така при такава ситуация;

[monica135]

Смея да твърдя, че имам истинска приятелка, но не искам да я замесвам и нея. Аз вече и споделих и то защото ми е нужна морална подкрепа.. Ще трябва да приключа с него вече... Сега се връщам във времето и се замислям, че не може аз да не мога да изпия едно кафе с приятелка на спокойствие, все трябва да звъни и да разпитва кой е там, някой познат да съм виждала и ако не дай си боже съм се започва. Какво сме си говорили, прегърнал ли ме е, това си е и психически тормоз...

[DarkTemplar]

Премести се в Перник. Там е част от ежедневието.

[baby_baby]

Как "те обича" като те удря ли? По-добре да не ме обича

Веднага го зарязвай не ти трябва такъв човек

[mincheto]

Премести се в Перник. Там е част от ежедневието.

А в Калофер в 10 сабале вече са пияни и бият жените си...