Ами...

[monica135]

Лесно е да се каже, но ми е много трудно в момента. Няма на кой да се опра... Как да кажа на родителите си такова нещо, аз дори не мога да им се покажа? На него как да кажа?

[anonymous990763]

На някоя приятелка?

[an7raks]

Казваш му "не те искам повече" и просто отиваш у родителите си. Уговаряш баща ти и/или брат ти да гледа да няма свидетели, като го потрошава и проблемът ще бъде решен. Тръбен ключ върши идеална работа.

[monica135]

На родителите си не мога да кажа. Това е срам и за мен, че съм позволила такова нещо, а и не мисля, че заслужава чак такова "наказание". Бих казала на приятелка, но тя ще ми помогне колкото можете и вие само със съвети.

[an7raks]

А не би било срам да останеш след това? Хахах, логиката е убийствена. Щом не мислиш, че заслужава такова наказание, просто му кажи, че искаш да се разделите и иди у приятелка докато ти заздравее синината. А можеш и да излъжеш за произхода й, както ще ти се наложи да правиш честичко, ако останеш с него.

[monica135]

Дори и така, проблема с него пак си остава... Ако трябва да бъда честна, не искам да го казвам, но малко ме е страх да му кажа. Направо не вярвам, че може да ме е страх от човека когото обичам.

[redmoon]

Не би трябвало да те удря щом те обича..можеше да се скарате сериозно , а не да се стигне до това. Мисля, че трябва да си дадеш време без него , може да стане и по - зле нататък.

[an7raks]

Дори и така, проблема с него пак си остава... Ако трябва да бъда честна, не искам да го казвам, но малко ме е страх да му кажа. Направо не вярвам, че може да ме е страх от човека когото обичам.

И какво мислиш да правиш? Да прекараш остатъка от живота си в страх и тормоз или да чакаш той да се откаже от теб? Щото третия вариант е да поемеш риска да му кажеш, че не искаш да си повече с него. Ако толкова те е страх, което е разбираемо, вземи си най-важното, когато го няма и иди при вашите. После му кажи по телефона, ако иска да говорите, да дойде до вас. При всички случаи, най-вероятно бой ще яде, особено ако имаш брат.
Не знам от къде това съжаление към такъв помияр.

Срамът не е за теб... За сега.

[monica135]

Ще се опитам.. Само това мога да кажа, все още и аз не мога да осъзная как се случи това, но утре ще се обадя на най-добрата ми приятелка и ще видим какво ще стане. Брат имам, но на него вече не мисля да казвам каквото и да става..

[tori]

Да те е страх от някого и да си влюбена в/да обичаш някого, НЕ Е едно и също. Хвани си дърмичките и се прибери вкъщи - ако родителите ти разберат, че си ударена от друг, а не от теб, ще стане много по-голям филм. Една гордост не тежи и не боли повече от начупените кости, да си знаеш. Ако толкова те е страх, почакай го да излезе за работа и повикай някой да ти помогне за нещата ти от апартамента и просто си тръгни. Или за да не сме толкова кардинални и гадни кучки, зарежи го когато покрай теб има някакви хора, които да ти помогнат в случай, че реши да ти прехвърли керемидите на сбогуване. Ако имаш желанието, винаги можеш да си изкараш ограничителна заповед в случай, че реши да се прави на мъж и да те тормози.

Ама на теб най-големия ти проблем е страха, така че трябва да разбереш, че ти не си сама и никога няма да бъдеш. Поне не докато имаш семейство, което да застане зад теб. Страха е най-унищожителния и лош съветник, повярвай ми. От страх никой не е прокопсал в тоя живот.

И за финал на пледоарията: Имаше едно време във фейсбук публикувана историята на една жена, която история започваше с удар, на сутринта извинения и цветя. После пак удар, извинения и цветя. И пак, и пак, и пак... Докато не се наложило най-накрая семейството на жената да ѝ носи цветя на гроба, защото оня я бил смазал при поредния побой.

[an7raks]

Брат имам, но на него вече не мисля да казвам каквото и да става..

Защо? Само му кажи на момчето някое по-закътано местенце, откъдето минава тоя боклук, че да не си навлече беля.
Дай една причина, поради която да не заслужава един хубав бой? Нали е голямо мъжле? Тъкмо ще има възможност да си го изкара за проблемите в работата върху някой на неговите килограми.

[monica135]

Защото го обичам, защото каквото и да му направят факта, че ме е ударил няма да се промени, а и няма смисъл и брат си да замесвам. Ако кажа на брат си той ще каже на баща ми и ето как ще раздуят проблема още повече. Аз го обичам, това не се изпарява ей така просто. Знам, че звучи тъпо да го казвам, но не мога да спра да го обичам за 1 седмица, примерно. Въпреки това мисля да предприема нещо, поне ако не завинаги за малко трябва да се разделим явно..

[lunacy]

^^ кога физическото насилие е решило проблем?

:: на моменти съм толкова щастлива че не съм отраснала в обстановка на мачовщина и че ако нещо такова ми се случи който и да е от роднините ми /най-вероятно/ не би тръгнал да бие хора; затова бих била напълно спокойна да им разкажа ситуацията и да потърся подкрепа, знаейки че няма да реагират като момченца, чиято играчка са хвърлили на земята и в резултат на това стигат до агресия

да защитаваш близките си не означава да проявяваш мачизъм във всяка възможна житейска ситуация; в случая, момчето има проблем и не се опитвам да го оправдая, но евентуалното пребиване е възможно най-примитивното решение; представи си какви биха били ефектите за момчето /надявам се идеята за съчувствие не те отвращава/



и не знам дали това момче "заслужава един хубав бой", ама близките на потърпевшото момиче едва ли заслужават престой на топло






иначе авторке, взимай си нещата и се махай от този

[Животно]

всеки помияр, който удря момиче, заслужава тупаници

[an7raks]

Бих й предложил да го съди, но най-много докато се тутка цялата система, тоя да я намери и да й посегне пак. Нея я е страх, схващаш ли? Както и теб щеше да те е страх, ако някой два пъти на килограмите ти те е ударил, защото видиш ли си помислил нещо. Щом я е ударил само при мисълта за някаква глупост, защо мислиш, че ще й се размине, ако подаде жалба? Сложи си ръка на сърцето и кажи в нейната ситуация какво би искала - "мъдри съвети" или да се чувстваш физически в безопасност? До утре можем да си говорим как насилието не решавало проблема, но и двамата ще знаем, че за плюнчовци като въпросния друго решение няма. Не и в България. Тук пускат убийци и изнасилвачи, ако изобщо за ги хванали, щото обикновено ги "търсят" с призовки и полиция на адреса по лична карта.
Далеч не става дума за "всяка житейска ситуация", но при заплаха за здравето и живота на близък какъв е твоят вариант?

[lunacy]

^

да, не мога да не се съглася че не си далече от истината за ситуацията в България, даже доста близо, но съм на мнението че авторката е способна да реши проблема сама;


цялото това нещо с бащата и брата ми се вижда насаждащо робска психика у младите момичета; един вид "не можеш се справиш, освен ако някой роднина от мъжки пол не се намеси"; и докато това вероятно е реалистично решение, по-резултатно от това да подаде жалба примерно, не виждам как в бъдеще би се научила да предотвратява евентуални ситуации на насилие спрямо нея; баща ѝ и брат ѝ ли ще взимат решения за живота ѝ по-нататък? защото, хайде честно, толерирала е това момче две години или нещо такова и дори това да е първият негов изблик на физическо насилие спрямо нея, съм сигурна че и преди това не е бил най-разбраният партньор и със сигурност е имал периоди на необоснована ревност и психически тормоз; та, според теб в бъдеще каква е вероятността и втори път да се събере с човек, който я третира като изтривалка, щом е била с този две години? пак ли роднините ѝ ще бият някого?

страхът не е нещо, което не може да бъде превъзмогнато в голяма част от случаите
ако изпадна в такава ситуация, разбира се, бих искала да се чувствам защитена на първо място, но мисля че това може да се случи и без допълнително създаване на проблеми
ако остане при родителите си или при приятелка и те я придружават докато е навън, за да не е сама, докато отмине травмата, мисля че авторката би се чувствала достатъчно защитена и би могла да подаде жалба без притеснения

и докато бащата, вуйчото, дядото и брата на авторката наистина могат да сплашат приятеля ѝ, отново, няма никаква гаранция че той няма да реши да си го изкара на нея по някое време

авторке--
:: вариант - електрошок Д: по мои спомени струват ~ 40 лева от магазините за оръжия и не ми се е налагало да ползвам все още, но се предполага да вършат работа и са с размера и тежестта на мобилен телефон г/д;

[tori]

Това с приятелката не е вариант по никакъв начин, защото аверката не може да я прибере завинаги вкъщи, не може да ѝ усигори някаква защита, а и не е длъжна. Научена съм, че приятелите са до време, че никой няма да се изложи на реална опасност (не говоря за физическо, а за психическо насилие) заради някого, с когото се е ровил в пясъчника. Обаче за да чоже тоя някой да се рови в пясъка и за да е жив досега, е имало няколко човека, където са се блъскли години наред, грижили са се за въпросния, когато не е можел да си уцели устата с лъжица и са плакали, когато и него го е боляло.
Като се скрие при приятелка, дали момчето не може да ги причака някъде, за да си показва мъжеството? Дали приятелката няма да хукне разплакана и пищяща и да остави авторката да се оправя сама?
Това го казвам в качеството си на човек, който вчера е разбрал, че има семейство. И да, не казвам, че задължително трябва да си мълчиш за пред аверите, но пък никой не е длъжен да предложи помощ срещу черните ти очи, излагайки и себе си на някаква опасност, пак казвам.
Всеки иска да бъде голям, но за да стане голям, първо трябва да спре да е осран. А авторката от страх ще направи простотията да се укрие при приятелка и ще стане лошо и за двете. Пак казвам - гордостта не боли и не тежи повече от счупените кости.
И от целия пост далеч не казвам, че трябва брат ѝ и баща ѝ да ходят да се правят на супермен и да бият лошия. Просто като си около мама и тати, имаш за какво да се хванеш.

[mincheto]

приятеля ми ме удари.

Спри до тук

Трябваше още на минутата да го зарежеш за винаги
Щом го е направил веднъж пак ще го направи

[Животно]

Това с приятелката не е вариант по никакъв начин, защото аверката не може да я прибере завинаги вкъщи, не може да ѝ усигори някаква защита, а и не е длъжна. Научена съм, че приятелите са до време, че никой няма да се изложи на реална опасност (не говоря за физическо, а за психическо насилие) заради някого, с когото се е ровил в пясъчника. Обаче за да чоже тоя някой да се рови в пясъка и за да е жив досега, е имало няколко човека, където са се блъскли години наред, грижили са се за въпросния, когато не е можел да си уцели устата с лъжица и са плакали, когато и него го е боляло.
Като се скрие при приятелка, дали момчето не може да ги причака някъде, за да си показва мъжеството? Дали приятелката няма да хукне разплакана и пищяща и да остави авторката да се оправя сама?
Това го казвам в качеството си на човек, който вчера е разбрал, че има семейство. И да, не казвам, че задължително трябва да си мълчиш за пред аверите, но пък никой не е длъжен да предложи помощ срещу черните ти очи, излагайки и себе си на някаква опасност, пак казвам.
Всеки иска да бъде голям, но за да стане голям, първо трябва да спре да е осран. А авторката от страх ще направи простотията да се укрие при приятелка и ще стане лошо и за двете. Пак казвам - гордостта не боли и не тежи повече от счупените кости.
И от целия пост далеч не казвам, че трябва брат ѝ и баща ѝ да ходят да се правят на супермен и да бият лошия. Просто като си около мама и тати, имаш за какво да се хванеш.

усигори ?

[DarkManX]

Щом те е ударил веднъж, може и да се повтори тези неща не трябва да остават безнаказани.
Прави си изводите от сега, за да не се налага да съжаляваш след време, както и тои определено ти дължи извинение.
Ти нямаш вина за това, че той е ревнив.

[tori]

усигори ?

Осигури *
Писано е от сънено джудже по време на лекция, нормално да сбърка. То има и още грешки нагоре, де. Ама ме мързи да поправям, вие се направете, че не сте забелязали. :дд

[monica135]

Днес докато си беше вкъщи реших да поговорим на тази тема с него. След като, споменах думата раздяла той побесня, не ме е удрял просто се развика. Обвини ме, че не го обичам щом за една грешка, която той е направил искам да се разделим. Може би след час започна да се извинява... Не искал така да става, изпуснал си ръката. Изглеждаше много разстроен, дали пък наистина не го е направил нарочно? ....

[an7raks]

По-страшното е, че наистина обикновено тези неща не стават нарочно. Каква ти е гаранцията, че няма и друг път да го направи, след като не може да се владее?

[monica135]

Прав си просто не знам как ще го направя, но подобно посегателство променя и чувствата до известна степен.. Дано само не стане по-лошо.

[mincheto]

Прав си просто не знам как ще го направя, но подобно посегателство променя и чувствата до известна степен.. Дано само не стане по-лошо.

3а това го зарязвай и повече не се занимавай с него