Понеже обсъдих с много приятели стигнах до довода, че нещата са 50/50. Да, тя беше дошла да скъсаме за постоянно, да нещата не вървят последно време, тя е нервна и объркана. Това накланя везните и показва, че след 1 месец просто ще си кажем, че ни е по-добре разделени. Да ама защо тогава не искаше и да чува, че това ни е последната среща и че много хора са се събирали и после връзката им се е оправяла - това са нейни думи. Тя ми даде три примера ЗА ДА ме убеди, че събирането е възможно, макар АЗ ясно да й заявих, че за мен това не е добра идея. Защо се съгласи да излезем след 1 месец, с уговорка за точен час и място. Защо предложи ако някой липсва на другия да му се обади? Всички тези неща ми дават надежда.

Относно това, че я е жал за мен. Не виждам как е възможно, при положение, че съм по-голям от нея, аз съм й първият приятел и съм й присърце. И все пак нещо вътрешно ми казва, че окончателно си е казала - край-... а може би го мисля прекалено много? В крайна сметка можем само да гадаем.