Новини:

На 8-ми отидох пред тях и й звъннах към 10:15, щото знам, че ще е вкъщи най-късно към 10, но не ми вдигна. После проверих и във фейсбук беше офлайн от няколко часа. На следващия ден след училище ми звънна с думите: Търсил си ме?
Държахме весел разговор, кой какво прави, как му е минал деня, посмяхме се малко и накрая се изчерпаха общите теми, а аз не исках да водя някакви сериозни разговори по телефона и някъде след 3-4 секундна пауза й казах чао и си затворихме.
Малко тъпо постъпих, защото сега някакси чувствам, че тя не искаше да затвори и искаше да я поканя да излезем, защото като й казах, че й звънях, защото съм бил пред тях да й честитя на живо с цветя и т.н. и тя вика: оф много съм тъпа значи, как ще си легна толкова рано.
Като цяло мина добре разговора и имам надежда, че като излезем на уговорената на раздялата датата, ще се оправим. Вие какво мислите? Трябваше ли да я поканя да излезем или щом имаме уговорка да не се виждаме 1 месец - да не се натрапвам? Според вас иска ли да се съберем след всичко, което вече знаете или държи приятелски разговор просто за да си запазим отношенията?