Здравейте, нещата стоят така че се влюбих в мой приятел
. Сближихме се преди време поради определени обстоятелства. Всичко си беше съвсем нормално до момента в който не разбрах че го харесвам. Всичко беше супер, държеше много добре с мен правеше ми намеци, когато не бях в настроение ме изслушваше, закачахме се, винати питаше дали имам нужда от нещо или какво може да направи за мен, когато му споделях наистина се опитваше да ми влезе в положението не само да отбие номера. Наистина повярвах че нещо между нас може да се случи докато не ми сподели че има някакви чувства към друго момиче. Стана ми много криво, но се направих се че се радвам за него. Много ми е тъжно сега като ги виждам как си говорят и съм сигурна че скоро ще тръгнат. Това ми се случва вече за втори път, предния го изкарах много тежко и сега ме е страх да не стане пак така. Мислех да му кажа но няма да постигна нищо освен да ни разваля отношенията.Пък и той е толкова внимателен и добър, че сигурно ще му стане кофти ако разбере че ми е причинил болка, а аз искам да е щастлив защото това заслужава. Моля ви кажете ми в мен ли е проблема че ми се случва отново. Много ми е тъжно и обвинявам себе си. Моля да няма коментари от сорта на "не е било писано" защото той е най-добрия и невероятен човек който съм срещала и искам да се боря за него, но не виждам в случая какво да направя освен да чакам да приключи с нея, но това ми се струва като някаква доброволна агония без да съм сигурна докога ще чакам. Не искам друг не искам да се отказвам от него той е човека който искам и съм го решила твьрдо. Благодаря на всички които ще отделят време.