
Първоначално написано от
tori
Аз не помня да е имало човек до мен, който да не съм го изяла с парцалките при показан интерес. Имам предвид от тия, които съм поискала да са до мен; от тия, пред които съм искала да си разголя душичката. Вярно е, и че зад гърба си имам един бивш и един настоящ човек до мен, де и това също играе някаква роля в своеобразната статистика. Не съм чак толкова очукана от живота. Но съм интелигентна на емоционално ниво и като искам някого, си го преследвам като сянка. А бившия специално беше бая сложен, щото беше малък (както и аз) и срамежлив почти колкото бях аз в срамежливите си години, бяхме неопитни и вършихме глупости.
Искам да кажа, че не разбирам логиката на това да искаш някого и да не правиш нищо по въпроса. За да ти отворят шибаната врата, първо трябва да почукаш, нали? И мога да кажа, че от фороня познавам още един човек, който на 101% е на моето и твоето мнение.