Здравейте, хора! Искам да ви разкажа моята история, имам нужда от съвет или каквото и да е, а приятелките ми са от рода "Ей, не знам, ти си знаеш" (модерният съвет на 21 век) и не разчитам да ми помогнат.
Та, имам приятел, наскоро станаха 2 години откакто сме заедно. Студенти сме, не живеем заедно, но не работим и имаме свободно време. Никога не сме се обсебвали един друг с чести виждания, но напоследък срещите ни съвсем разредяха. Виждаме се по макс 1 път в седмицата-аз преспивам у тях например, но не правим нищо интересно, той заспива веднага, преди си готвехме, разговаряхме, смеехме се... Като го питам да се видим пак-"изморен съм, зает, утре трябва да ставам рано". Или пък ми казва, че времето е лошо и не искал да ме кара да излизам. Когато твърдо го помоля да се видим ми казва, "ок, ще се видим за да не ми се сърдиш". А аз не искам да стават така насила нещата, искам той сам да поиска да сме заедно. Много време прекарва с приятелите си, играят футбол, събират се някъде на домашно, правят си барбекю или такива неща. Още със ставането сутринта им е звъннал и е с тях,аз ако се вместя съм максимум за час. Усещам го, че все едно съм му омръзнала, говорихме, той твърди, че няма такова нещо, просто сме били сега по-заети, щяло да дойде по-добро време. Но така и не идва. Имам връзка, а се чувствам много сама, комуникацията ни не върви, постоянно ме разбира погрешно, малко да се скараме за нещо и той ми казва, че не го обичам и му вдигам скандали, защото искам да го зарежа. Аз обяснявам, че това не е вярно и скоро-хайде пак същото говори. За виждането-казва ми "ок, щом ти пречи, че съм с моите приятели няма да излизам изобщо с тях, няма да вдигам повече на никой, цял ден ще си седя вкъщи". Аз му казвам, че не искам това, а просто повече внимание. И нищо... Казвам му, че се чувствам самотна,тъжна-той го приема като шега. На няколко пъти си пишем примерно и като видя, че ми отговаря през -10-15 мин, защото явно е с приятелите си, му казвам, ме ще му пиша по-късно ако сега му преча. И той само: OK.
Не ми се иска да го зарязвам, обичам си го, но не съм щастлива. Очевидно с разговори не става. Дали ще помогне ако си дадем почивка един от друг за известно време, как да подходя? Благодаря за отделеното време!