Всичко започна преди няколко години. Занимавах се с едно момиче в Интернет, след това се срещнахме. Всичко беше нормално, леко странно защото не се познавахте. С времето се опознахме доста, почнахме да споделяме и т. н Тръгнахме и всичко си беше нормално. Много се привързах към нея. Почнах да страня от приятелите си, от семейството си.. всичко споделях на нея. Тя много ме обичаше и всичко правеше за мен. Биеше се в гърдите, че ме обича повече от колкото аз нея, но не мисля вече че е така. Последния един месец тя ми каза, че няма чувства към мен... Изведнъж била спряла да ме обича и иска да останем само приятели. Заяжда се постоянно, скачаше ми за всичко... все едно не беше тя. Мислех си че няма да ми пука толкова много когато се стигне до тук, но изглежда съм се заблуждавал. Много ми пука и не мога без нея. Всичко свързвам с нея, постоянно мисля за нея, гадно ми е и не знам вече какво да правя. Просто след всички думи които ми е казвала наистина не очаквах да ми каже изведнъж такова нещо и да ме срине. Говорих с нея доста пъти, казах и да преосмисли нещата и да опита да промени това нещо, а тя ми каза че не иска нищо да променя и ме убеждава, че "съдбата" е била виновна да стигнем до тук. Мислех си че има друго момче за което не ми казва, но знам ли.. До преди месец си говорихме, че след известно време може да живеем заедно, на бъзик сме си говорили и за семейство.. и накрая да ми каже, че няма нищо вече. Дойде ми като гръм от ясно небе. Преди когато сме се карали ми е казвала, че не може без мен, карала е приятелите си да ни сдобряват, плашела ме е с какво ли не и по всичко личеше, че наистина ме обича. Скоро почина нейн близък и от тогава е така. Не мисля че това я оправдава по никакъв начин, защото ако ме обичаше щеше да е всичко както преди, а не да излиза с номера че заради това и било "писнало" от всичко. Бях до нея, подкрепях я.. Не е в мен вината. Казва ми че ако намеря "друга" щяла да ме разбере и не осъзнава, че аз исках нея. Толкова компромиси съм правил за тази връзка, толкова пъти съм преглътвал егото си, карал съм се с приятелите си защото не я харесват, не съм бил с други момичета въпреки възможността, а тя не го оцени. Казва ми че съм бил много добро момче и не заслужавам това, а го прави. От тук нататък не знам какво да правя. Мисля че няма шанс вече да се сдобрим, а и аз не го искам защото на сила хубост не става. Хора около мен ми казват, че просто сега е по-уязвима и ядосана и просто е показала истинското си лице, че всичко това е било една роля и просто сега е уморена да я играе. Дайте ми някакъв съвет какво трябва да направя. Да се боря ли за нея или вече няма смисъл и трябва да продължава напред?