Цитирай Първоначално написано от Anonymous745 Виж мнението
По въпроса на колко години съм, малък съм. А относно секса мога да го преживея не ми пречи толкова много. Аз принципно съм общителен човек. Нямам проблем да отида да се запозная днякой да си говорим за какво ли не, но просто не мога да изразявам чувствата си. Не знам не искам да си изливам душата на човек, който може просто ей така да ме зарежат след тва.
Здравей . Сега ще ти напиша една лекцийка , която преди години ми я написаха на мен .
Предполагам ,че просто не смееш да излееш душата си пред някога защото криеш някакво слабост или нещо такова или си суетен , аз едно време бях някаква откачалка ,така бих се опредили след толкова години . Та мислех си какво ще кажат другите ако направя това , какво ще си помислят ако направя нещо така и целия живот ми минаваше като на църковна мишка ,така бих се определил де . Имам предвид ,че много ама наистина много ми пукаше за хорското мнение ,а и за малко да забравя бях манияк на тема перфекционизъм ,което от своя страна доведе до една несигурност в мен към целия околен свят . И така един ден след като ме френдзонаха явно нещата стигнаха и до там ,да ме френдзонват ,което си е доста гадничко предпочитам да не сме приятели от колкото да съм френдзоната и случайно да попадна като някаква далечна резерва ,та попаднах в този сайт и пуснах тема ,в която както обичайно едни си тролят , други те заблуждават и влизаш яко във филма ,а трети ти дават свестен отговор . Та взех аз ,че го послушах тоя със съвета и реших да си направя един експеримент , тъй като бях срамежлив ,реших лятото ,когато съм в друг град да изградя един нов характер . Първоначално ме беше страх да заговоря момиче на улица викам си ,тая ще ме помисли за луд , е след като заговорих една две ,вече не ми пукаше толкова . Отначало заеквах , почервенявах докато говорих с тях , друг път се смеехме заедно на моята суетност . В края на крайщата след този експеримент и след година две на житейски опит разбираш ,че и те са хора и е напълно нормално да се случи подобно нещо и при тях . Аз лично бих те посъветвал да бъдеш искрен колкото се може имам предвид щом искаш да кажеш нещо го казваш не го мислиш толкова , както всеки човек така и аз имам недостатъци в случай ,че някой реши да те излага можеш спокойно да се самоиронизираш по този начин няма да му дадеш повод да те смачка и ще си спестиш огромни мъки след време . Относно това ,че ще те режат ами човече двойния стандарт е развит и при двата пола ,естествено ,че ако видиш по-яко момиче от това с което си ще искаш да си с нея същото е и при тях ,макар че те стигат до крайности понякога за да се харесат . Плюса им е в това ,че ги има тези социални мрежи от където да получават "валидейшън" ,че някой ги харесва , като вземеш предвид ,че със сигурност не си единствения ,който й пише и има далеч по-добри от теб в "зарибявките " (е грубичко казано ) .Та както ти казах всичко с време и опит . Гаджето няма да дойде само да почука на врата и да каже "хай от днес сме гаджета " за твоя кеф си отговорен единствено ти ,няма невидима сила ,която да ти помогне .

А това е цитат от човека ,който изгради характера ми .
Цитирай Първоначално написано от FAKE IT Виж мнението

По същество:

Да цениш толкова мнението на останалите е глупаво, защото това те лишава от твоето собствено, което трябва винаги да се поставя над мнението на останалите. Освен ако не искаш да те подмятат цял живот, като парцал, да те използват и да те манипулират. Ти си решаваш. Или действаш според собствената си преценка, или слушаш мнението на другите и се стараеш да се нагаждаш според тяхните представи за идеализъм, което вероятно се стараеш да правиш, но е неуспешно, защото:
А) няма как да угодиш на всички и Б) пренебрегваш себе си. Което пък от своя страна е довело до сегашното ти състояние.

Сега за самочувствието и увереността. Това са неща, които се градят с времето и са изключително важни за комуникацията ти с останалите, справянето ти с проблемите и с живота. Без да си уверен в себе си, без да си вярваш и да имаш самочувствие няма да постигаш желаните резултати с каквото и да се захванеш. Ако ги вложиш обаче във всяка своя дейност и начинание си цар. Нещата стават много по-прости.

Та, както писах - не се раждаш със самочувствие и увереност. Придобиваш ги в течение на обстоятелствата. Примерно днес се запознаваш с нови хора, всичко минава супер, казваш някъв майтап, на който всички се хилят и ти се кефят, виждаш че им е готино в компанията си. Доволен си от себе си. Чувстваш се полезен. От тук се повишава увереността ти, с което нараства и самочувствието ти. Утре ще мълчиш по-малко в обкражението си от хора и поради по-голямата ти увереност ще говориш по-свободно и ще се чувстваш още по-добре. На другия ден се запознаваш с момиче, след една седмица сте вече във връзка и всичко върви супер. Самочувствието и увереността ти се увеличават още повече и се чувстваш оооще по-добре.

Схвана ли накъде бия? Единствения начин да излезнеш от тая дупка е да се отвориш към хората, да се опитваш да си говориш с тях, все ще намериш някоя обща тема и общ език с някой. Малко по малко си гради запознанства, ходи на екскурзии, купонясвай си с другите хора от даскалото, обикаляйте заедно. Стъпка по стъпка и всичко ще си дойде на мястото, ще видиш.

И не бъди толкова тънкообиден. Ще ти пречи много. Да не ти пука за нищо. Цени мнението си и действай според собствените си разбирания, интуиция и желания. Майната им на всички. Не работиш ли за себе си, за да превърнеш мечтите си в реалност, цял живот ще работиш за някой друг, за да превърнеш неговите мечти в реалност ;]