Боя се ,че е трудно да се отговори еднозначно на въпросите ми ,но моля ви опитайте!!!
През целия си живот съм търпял унижения , подигравки и почти никога не съм отвръщал ,но не мога повече ,а и не искам!
Докато бях малък всички мен тормозеха. (Днес направих 17 между другото) Не са ме били много ,но може би така е по-зле понеже това би ускорило развитието ми в правилна посока. Заобикаляха ме и ако не ме шамаросваха , ме караха да пиша глупости със спрей за някой хора , за да излезе после че аз съм говорил зад гърба им.Беше унизително.Понякога минаваше някой по-голям или възрастен, аз винаги избягвах от страх да не ме видят. Стана така ,че вече освен да ме карат да пиша псувни по адрес на децата , спираха случайни хора посочваха ме и казваха че аз съм казал еди какво си за тях
.Случвало ми се е дори да ме наобиколят по-малки от мен 11-12 годишни и въодушевени от притеснението и страха ми да едва ли не и те да се подиграват с мен(държаха се по начин който на всички останали би харесал ,но аз не го приемах така) .Това ме правеше още по-затворен и притеснителен.И така до 7-ми клас....
След 7-ми клас , някъде към края на 8-ми клас почнаха да ме тормозят двама братовчеди от квартала ми .Търпях и ги презирах от дъното на душата си!!! Не им отвърнах нито веднъж! Твърдях ,че не съм такъв човек. Добре ,че се преместиха в чужбина.
Лятото след като завърших 8-ми клас имах разправия с една групичка... Размина ми се само с унижението , страха и мисълта ,че повече така не може.Почнах да ходя на фитнес, вдигах лежанки тренирах за гърди , корем , крака и всички.
Ваканцията се занимавах малко с Таекуондо ,през последните месеци обаче го позанамарих .Някъде декемви-януари позабравих за униженията и подигравките. Все пак уча в елитно училище и съм заобиколен предимно от интелигентни хора- и подобни проблеми в новото училище почти не съм имал (навсякъде има идиоти). Дали за това спрях да съм сериозен на тренировки чак сега се замислям.
Но дълбоко в мен страхът остана.
Сега си живея живота , уча си уроците забавлявам се и така.
Имах намерение да почвам джудо ,но нещо се отказах.

Ония ден се прибирам от училище и минавам покрай един парк и си гледам нещо на телефона , и някакъв педал ме цели леко с джанки или нещо такова.Питам го:
-Проблем ли има? Защо ме замери преди малко?
-Объркал си човека пич , не съм те замерял , седя си тука просто.
А някаква гнусна и дебела грозотия се спуква от смях заедно с него.Допуснах ,че наистина те имат нещо общо.
И така 7-8 пъти ме замерваха. Ядосах се и се заех със момичето:
-Много е смешно нали , ти и като те целят ли се хилиш така?
-Смешно ми е много , не ме бий моля те (подигравателно)?
-Момиче си -отвръщам и- иначе ако беше момче и те бях видял , че ме целиш щеше да видиш!
-Ми кат съм момиче кво бе мършо - и ми заби шамар.

Тук вече избеснях

-Ми аре ей зад тоя блок да се разберем още веднага !-и аз отивам първи на мястото и тия ми идват 7-8 човека ,а аз саааааам. Гледам я на моята възраст някъде , ниска , дебела и противна пък аз съм 185см. висок и 76 кила не искам никой да пострада.
Мина патрулка и полицайте ни казаха:
-Не създавайте проблеми , разотивайте се.
Хайде ония ден полицията ме спаси , но нали се сещате че полицията може да не се появи следващия път??? Да не ходя в парка ли ,щото там ходят дръвници?
ТОГАВА ДА СИ СЕДЯ В НАС НАПРАВО???
Нали като се разхождам с някое гадже за да няма конфликт ,на третия път ще ме зареже понеже съм слабак???
ОМРЪЗНА МИ ДА БЯГАМ И ДА МЕ УНИЖАВАТ,А НЕ ИСКАМ И ДА СЕ БИЯ!
Какво да правя?