Колкото и изтъркана да е вече темата, предполагам все още има хора които са засегнати от вечния проблем на разстоянието.
От няколко месеца имам връзка с човек който, през по-голяма част живее в чужбина. В началото на връзката си беше за по-дълго време тук и като замина мислех, че няма да ми е толкова трудно и ще мине по-лесно. Хубавото в случая е че човекът наистина си заслужава и наистина е моят човек. След като си дойде наскоро проведохме изключително открит разговор за всичко, но решение няма нито от едната страна. Там той живее с баща си и е почти изключено да замина и аз, първо, че не е възможно да живеем по този начин, второ, че аз тук имам много хубава работа, уча, семейството ми, приятели и т.н. Бих заминала, но нито за мен, нито за тях ще е добре да сме всички заедно. Ако той се върне тук, просто ей така от нищото, имам притеснения, че ще има упреци и по-двамата, че го е направил само заради мен, а това освен на зле няма на къде да иде.
И двамата сме готови на големи крачки в името на това да запазим връзката, но до решение не стигаме за сега... Допълването и хармонията ни са невиждани и за мен, и за него до сега. Нямам идея какъв е най-добрия вариант за всички... Никаква!