Почти всеки си спомня за детството си с усмивка и носталгия, нищо че не е живял на село. Все ми се ще да не се връщам натам, но все някой някъде ме праща в хубавите дни. Когато най-ужасното нещо, което трябва да направиш, е да научиш думичките за Онзи рецитал в детската градина и да се изправиш пред родителите на всички деца. Те реват от умиление, усмихват се и си шушукат колко си сладък, а ти си чисто и просто срамежливо дърво. :дд Или да си изядеш всичката храна, за да получиш десерт или Онази играчка, която вече са ти купили, но е наложително да заслужиш, за да научиш, че нищо не иде даром. Родителски уроци, кво да играя.
Сега като се обърна назад, хем нищо не се е променило, хем всичко е тотално различно. Най-вече аз съм различна. Пораснала.