За добро или лошо нямам село и съответно нямам много преживявания à la campagne. Израснал съм в средностатистически градски квартал, но имах щастливо детство. Преживял съм повечето от емоциите, които споменаваш - дългите ваканции, късните прибирания, разнообразните игри със съседските деца (играехме заедно, биехме се, враждувахме, после се сдобрявахме и пак бяхме приятели). Беше динамично, имахме енергия, всеки ден научавахме/преживявахме по нещо ново и интересно. Комуникацията, социалните контакти бяха по-директни и по-истински. Отношенията бяха доста по-прости и ясни.

Хората вече сме прекалено урбанизирани и заробени от технологиите. Нормално е да ни липсват природата, чистия въздух и натуралните продукти/специалитети. Затова и все повече хора предпочитат селския туризъм - тишината, спокойствието и уюта на времето, прекарано сред природата и извън мравуняците, в които сме свикнали да живеем.

Отвносно детството, не знам дали е носталгия, за мен по-скоро е хубав спомен.